Марианна Георгиева е родена през 1986 г. в гр. Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Завършва право, а в последствие записва магистърска програма "Литературата - творческо писане" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Тези стихотворения стряскат и ангажират като писък на птица, разкъсал нощта... Интензивният поглед и дълбокият глас изказват неясно, но плътно страдание - светът отвън е светът отвътре. В този смисъл Марианна Георгиева е реалист, метафизически реалист." Ани Илков ... |
|
"Прецизно композираните текстове в "Неприятният татарин" прехвърлят мостове и към първата книга на автора, и към неговите книги "Няма такава книга". които още ги няма. Смехът, тъгата и страхът дават човешка топлина на тези мостове, минаващи над студената пустош и самота, както в преследването на изгубения смисъл, така и в отстояване на смисъла в играта на живот. За автора и неговия художник Кальо Карамфилов е важно веруюто, че когато играта обърне гръб на заиграването, а подиграването стане надиграване, се получава хубава книга - като "Неприятният татарин": неприятна за едни и ... |
|
Юбилейно издание. ... Пред вас е десетото юбилейно издание на един от най-емблематичните романи на Владимир Зарев - "Разруха". През 2006 година книгата е преведена в Германия и издадена от "Кипенхойер и Вич". По мнение на радио "Дойче Веле", това е най-успешният български роман, излизал на немски език. "Разруха" е роман за събитията, сполетели България след 1989 година. Засегнати са темите за упадъка на политическата класа и продажността на институциите. В центъра на романа стои човекът, разпокъсан между властта, достойнството и любовта. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
Считан за гениално надарен ексцентрик, чиито произведения се гушели в периферията на английската литература и изкуство през XVIII и XIX в., днес Уилям Блейк е признат за един от най-големите поети на английската и световната литература. Този сборник разкрива лиричната и едновременно мистична представа за света на Блейк, с неговия съвършен художествен изказ, направили го любимец на критика и читатели по целия свят."Непроизхождащ от предшественици, непринадлежащ на съвремието си, невъзможно да бъде повторен или заместен от бъдещи последователи." Уилям Росети "В който и век да беше живял Блейк, той винаги ... |
|
Знаменитото произведение на Кнут Хамсун Мистерии (1892), считано от критиката не само в скандинавските страни за първия модерен роман в европейската литература. Основания за подобно определение дават свободната структура на творбата, пространните вътрешни монолози на нейния главен герой, глъбинният психологизъм при обрисуване на персонажите, богатите асоциации и внушения, преплетени майсторски от Хамсун в сложната му тъкан. Въздействието си романът дължи и на северната екзотика, която нюансира и допълва сюжета: белите нощи, мистичната роля на природата и особено на гората и морето, краткотрайното лято, отлитащо като ... |
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |