Книгата е посветена на живота и делото на Димитър Кацаров, движението за ново възпитание и неговата роля за развитието на педагогическите дисциплини (края на XIX - XX век). Димитър Тодоров Кацаров е български педагог и психолог, офицер, член-кореспондент на БАН. Роден е на 27 януари 1881 година в Орхание, Княжество България в семейството на Тодор Кацаров и Цона Тодорова. Семейството му се премества в София и той завършва първоначалното си образование там. През 1900 година завършва 22 -ри випуск на Военното училище в София, като на 1 януари 1901 година е произведен в чин подпоручик. Службата му започва във Видинския ... |
|
"– Е Гечев, ние с вас ще се разделяме. Помислих, че е дошъл краят на моя престой в Атина, и сърцето ми се сви, защото бях обикнал този слънчев град. Но тъй като нищо не трае вечно... – Не вас - отвърна той. – Мене ме отзовават. Правят ме главен секретар на министерството. Това беше голямо повишение и аз изразих радостта си за него. Но той поклати отрицателно глава. – Аз не се радвам - каза той. – Не след дълго Филов ще стане министър-председател. Тогава ще ме направи министър на външните работи. Германия ще нападне Съветския съюз, ще загуби войната, у нас ще дойдат на власт комунистите и ще ме обесят. Останах смаян ... |
|
"Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на "заслужен отдих", престават да използват мозъка си и бързо се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма - когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, ... |
|
Роя е тийнейджърка, мечтите ѝ са големи, както и любовта към литературата. Родният ѝ Техеран е разтърсен от политическа несигурност и обзет от напрежение, но тя намира уют в малката книжарничка на любезния господин Фахри. Там, сред отрупаните с книги и с бурканчета мастило етажерки, се крие повече магия, отколкото девойката някога е очаквала да докосне. Възрастният книжар запознава любимата си клиентка с друг свой любим клиент - младеж на име Бахман, момчето, което иска да промени света. Бахман споделя любовта ѝ към поезията на Руми и жадува за правда, и сърцето на Роя е обречено. Между тях бързо ... |
|
Дългият път на древните българи. Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде са преминали древните българи по дългия хилядолетен път, който са изминали, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали небесния народ? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и неговия хунски съюз във всичко това? Малцина познават наистина похода на предците ни до земите, превърнали се по-късно в българска държава. Новият исторически роман на ... |
|
Трето издание. ... Сборник исторически документи."От предговора на автора Войната през 1877 - 78 г., която се обяви под общоизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Русия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Русия крие каквито и да било цели с нахлуването си в Балканите, освен създаването на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Русия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя Русско-задунайская область. И ако се намираше ... |
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел - да открие проучването, което баща ѝ, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като ѝ предлага нещо, което ѝ е липсвало, откакто баща ѝ го няма - сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си ... |