Окупационен фонд, основан за създаване на Руско - Дунавска област

"От предговора на автора

Войната през 1877 - 78 г., която се обяви под общоизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Русия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Русия крие каквито и да било цели с нахлуването си в Балканите, освен създаването на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Русия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя Русско-задунайская область. И ако се намираше такъв смелчак, ний, самите българи, бяхме готови да му издерем очите, за да не злослови против освободителката ни, която, казвахме си ний, зарад нас хора изтрепа, пари похарчи с милиони, и хиляди още други неща, без да съобразим, че всичките разноски за тази война ще паднат пак на гърбът на българина, както стана. Нашите братушки обаче, си знаяха работата. Техния план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царе Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време, тихо, без шум, са определяли, по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държавицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане Русско-задунайская область...

Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя е сбирка от цял ред документи, измъкнати из секретните архиви на руските консулства, документи, които дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка - Русия. Тия документи са добити от бившия руски чиновник, Драгоман при руското консулство в Русее дълги години, а по-после в Букурещкото посолство, г. Якобсон. Историята на тяхното измъквания е известна. В качеството си като Драгоман в русенското консулство, на г. Якобсон - след оттеглянето на руските консули заедно с Каулбарса, - е било временно възложено воденето на консулството и съхранението на секретната архива. Като човек, който се възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо зло от тази България, г. Якобсон, се е възползвал от случая и измъкнал една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в България, и беше побягнал от Румъния в Лондон. Вследствие на старо познанство с него , нашата редакция, като видя по руските вестници, че Якобсон бил измъкнал някои секретни документи и бил побягнал в Лондон, - се обърна към него и го помоли да ѝ достави тия документи, ако се отнасят до работите в България, срещу едно възнаграждение. Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата. Ний не можем освен да му благодарим тука, че ни даде възможността да се запознаем и ний, па и всички българи и цял свят, с пъклените кроежи на руските дипломати за отечеството ни.
София, януари 1893 година."
Димитър Петков