Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
К като всичко съдържа девет разказа, обединени около темите за избора, клишето в литературата и в житейската ситуация, и мъчителната недостатъчност на информация, която действителността предоставя, за да бъде осмислена. Построени като свободни асоциативни игри с жанрове, тематики и стилистики - будисткият коан, класическото руско повествование, криминалната интрига, кафкианският сюжет, южноамериканският сериал - всеки от разказите представлява вид разследване, издирване на следи и причинно следствени връзки, което героят е принуден да извърши, опитвайки се да разчете събитията в живота си. Сред тях и един black mirror ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... 1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят. ... |
|
|
"Яворовата поезия е мълниеносна. Тя ласкае и плаши, може да хвърли в безнадеждност - и пак през нея да ви изнесе на крилете си. Тя калява еднакво и в победите и в пораженията. Да се следва пътят, който е минал поетът, е върховно изпитание на чувствата и непрестанно пробуждане на енергиите. Защото - Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади." Владимир Василев ... |
|
|
Страшна буря идва... Вятърът довява пленителна самодивска песен и разярени мълнии. Фанатичната банда на непокорните всява смут в столицата, а страховити създания обикалят Народния театър. Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята - станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога. Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица "Дъждовна", Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
|
Съставители: Христо Захариев, Никола Стойчев, Виржиния Джакомети, Владимир Георгиев. ... През 2014 г. се навършиха 126 г. от рождението, а през 2012 г. се навършиха 50 г. от кончината на великия български художник Борис Георгиев. Нашият народ и поклонниците на неговия изключителен талант имаме дан към тази велика планетарна личност. Борис Георгиев е патриарх на изобразителното изкуство. Със своята палитра художникът възпява и изследва човешката душа, която е Божествена частица от Величието на Бога - Твореца на всичко видимо и невидимо във Вселената. Величието на гения, силата на духа му дават възможност да контактува с ... |
|
|
Момче и момиче, двама влюбени тийнейджъри. Един ден тя внезапно изчезва... Започва дългото търсене на една изгубена любов. Заслушан в своите сънища, мъжът, вече на средна възраст, напуска Токио и започва работа в библиотека далеч в планината, стаила собствени загадки. Пътешествието му го отвежда във въображаем безименен град, опасан с високи стени, населен с еднорози и с хора, лишени от сенки. Там, в библиотека за стари сънища, мъжът намира своята любима. А срещата с млад чудак му помага да разбере променливите и пропускливи стени между световете и го изправя пред решението да избере какво е склонен да изгуби... (Не) ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Вълче вино е първият сборник с разкази на автора Иво Величков, които са писани още в началото на XXI век. С години, посветени на разгадаването на човешката душа и нейните сенки, автора преплита в историите си вечните въпроси за смисъла на изборите ни и невидимите нишки на съдбата. Сборникът е покана към читателя да се потопи в необузданата, понякога невидима, понякога ранима, нерядко сурова, но вечна и непреходна красота на живота."Зная, че ти е трудно да разбереш, трудно ти е дори да си го представиш, но не е твоя вината - та кога ръката ти е била в устата на вълк? Кога си заставал на ръба между живота и смъртта - ... |
