Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
Подбор и превод: Джонатан Клемънтс. ... Най-късата поетична форма, хайку, е обявена от духа на дзен будизма. Поетът изразява моментното си възприятие само в три реда. В тази книга са събрани сто шедьовъра на класически автори на хайку като Башо, Бусон и Чийо-Ни. "Без извървения път и без пролетта щях да пропусна тази зора." Шики ... |
|
На 6 март е роден един от най-мъдрите и сладкодумни съвременни писатели - Фазил Искандер, който учи, че най-важна е съвестта, че няма щастливи и нещастни хора, има само хора, които чуват и знаят съдбата си, и такива, които се лутат и се блъскат в едни и същи ъгли въпреки предупредителните знаци и заграждения, че любовта е дар от небесата. И понякога стига и само една. Че важна е само литературата, която укрепва и повдига духа. ... |
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
Странноприемница Ямайка е сред най-четените и любими романи на английската писателка Дафни дю Морие (1907 - 1989), първият ѝ бестселър и първата от книгите ѝ, претворена на големия екран. Днес романът се смята за класика на готическата традиция в литературата на XX век, а главната героиня Мери Йелан е сравнявана с Джейн Еър. Описаните в творбата събития ни връщат към началото на XIX век, когато един кораб е застигнат край опасни рифове от буря и единствената му надежда за спасение е слабата светлинка на фара в мъглата. Както го изискват законите на жанра, точно по това време осиротялата Мери напуска родния ... |
|
Корица: Теодор Ушев. ... В романа Шепърд описва последните години от живота си, когато деменцията вече го е превзела. Затова книгата е фрагментарна. Героят е наясно със състоянието си, но не спира да живее живота си по обичайния начин. Предговорът е на звездата от пънк рока Пати Смит, която е и бивша приятелка на Сам Шепърд. Това много помага, за да разберем тази книга. Този прогарящ, провокиращ роман започва с груба метаморфоза - един мъж се събужда в празната си къща, сред дървета и вой на койоти, за да започне всекидневното си пътуване из преплетените пътища на миналото и настоящето. В първия си роман носителят на & ... |
|
"Нали светът е сума от събития, А не предмети? Услугите са върнати, Решенията - взети. Гладният и ситият Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и Лицата им какво ще си разкажат? Истината вън лежи - делфин на плажа, Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи? Агонията може засега да се отсрочи." Из книгата Ти, непрестанна новина е спечелила наградата на Орфеев венец за съвременна поезия (2019), Националната литературна награда за поезия Владимир Башев (2019) и номинация за Национална награда за поезия Иван Николов (2019). Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ Св. ... |
|
При хиперборейците - Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява. Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема ... |
|
Ирландецът Джеймс Баучер изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (1895 - 1921 г.). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение. Баучер изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост. Днес, за първи път след твърде дълго ... |