"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |
|
|
"Ръкописът на синия бележник от дневника на Димчо Дебелянов попадна в ръцете ми по много странен, случаен и почти невероятен начин. За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина. Истината такава, каквато се случи в онази действителност, която крие всички варианти на възможното. Който иска, да вярва, който не - да вярва в каквото си иска." Роман Хаджикосев "Дневникът на Дебелянов. Синият бележник" е игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. ... |
|
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
|
Животът и кариерата на блестящия Деян Донков представя книгата "Пламъци по сцената" от Димитър Стайков. Актьорът е любимец на мнозина със своята експресивност, с таланта и многообразието на персонажи, които може да играе. Забравен факт е, че на церемонията в театър "Българска армия" за награждаването със статуетките "Аскеер" през 2011 г. актьорът, назоваван от приятели и колеги Динката, внезапно сграбчва с две ръце бялата си тишъртка и я разкъсва, оголвайки мускулестото си тяло. На фланелката е написано: "Звездите се раждат, не се правят". Актьорът хвърля парчетата плат към ... |
|
|
Как изглежда светът през очите на млад, дългокос бунтар, подривен елемент, който преживява между тайни концерти, дисидентски срещи и спорадични посещения в районното? Буен, нелогичен, упадъчен - но никога празнословен - в тези ранни поетични творби Топол изгражда своя портрет с неочаквана самоирония - единственото законно средство за съпротива срещу враждебното статукво. Сред лирическите образи преобладава безразличието, а интимните и еротичните мотиви са облечени в горчивина. Именно особеният език подчертава визията на автора, че непримиримият дух е дъхът на ъндърграунд културата. Така още тази изначална стихосбирка ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда "Перото" за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи - 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Оптимизъм Не се ... |
|
|
Второ издание. ... 10 стихотворения състояния за онова, което ни наранява и приласкава, докато наблюдаваме света, любовта и пролуките помежду им. Книга откровение, която ти утешава с усещането, че не си сам в крехката си самота."Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници." Елин Рахнев "Октомври" е есенцията на всичките ... |
|
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир, "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков, "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
