"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
|
Издирила, събрала и редактирала: Милена Дренчева. ... "Държиш в ръцете си част от нематериалното наследство, останало от нашите деди - шегобийци и хумористи. Веселите случки и анекдоти в книжката са част от техния живот, от ежедневието, което ги е съпътствало. С дълбока житейска мъдрост, понякога, с лек хумор или остра сатира са пословиците и поговорките, запазили странджанската си специфичност. Всички те имат точен прицел и се казват в подходящи моменти. Кратки по своето съдържание, те са наситени с езика на района и времето на създаване. В тях всяка дума, всяко ударение са поставени на място. Освен че са забавни, ... |
|
|
Пето допълнено и нецензурно издание. ... "Събраните в Скришен фолклор текстове въвеждат в тайното познание на българина за сексуалния живот. В сборника ще прочетем приказки, песни, наздравици, поговорки, гатанки, анекдоти. Те представят регионалната фолклорна култура на областите Граово (Перник и Брезник), Мрака (Радомирско), Знеполе (Трънско) и Трънско Краище. Но всяко българско селище, всеки регион познава своите варианти на публикуваните материали. Не малка част от тях са свързани с първата брачна нощ, изпитания за честна булка, за мъжка потентност, за доправяне на дете и други; физическите различия между мъжете, ... |
|
|
"Идва събота' е литературен калейдоскоп на знаменитата писателка Лусия Бърлин (1936 - 2004). Публикувана посмъртно, тази селекция на най-добрите ѝ разкази я дарява със закъсняла световна слава, след като талантът ѝ години наред остава скрит за широката публика. Книгата е преведена на повече от 30 езика, а вече и на български. Историите в "Идва събота" носят автобиографични щрихи от необичайния живот на Бърлин. В тях тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конкретно. Чрез колоритните си сюжети ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
|
Съставители: Михаил Вешим и Румен Белчев. ... Хумористични разкази от колекцията на вестник "Стършел"."Стършел", хумористичният седмичник с име на жилещо насекомо, навърши 75 години. Това го прави най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си. През всичките тези години по страниците на "Стършел" преминаха десетки и стотици автори, някои от които са вече класици на българския хумор и сатира. Даже във времената, когато не можеше да се пише свободно, талантливите сатирици успяваха между редовете да кажат много истини не само за действителността, ... |
|
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
