Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
В тази книга са подготвени едни от най-интригуващите и остроумни творби на бележития Райко Алексиев - "Хумористична история на българите". Произведението излиза първоначално на страниците на хумористичния вестник "Щурец", но през 1937 г. се появява и като самостоятелно издание. Чрез една позната форма - хронологично изложение на българската политическа история - Райко Алексиев слага пръст в редица проблеми на българската народопсихология и много пороци в държавното управление на страната. Стремежът да казва истината чрез сатира бележи целия живот на Алексиев. Хумористичният му талант успява да ... |
|
|
"За приятелите си известен като Рашко, за неприятелите си - не знам и не ме интересува как е известен. С "До последен дух" той ще ви поведе на едно необикновено пътешествие, сравнимо и с "1001 нощ", и с най-разюзданите фантазии на Жул Верн. С важното уточнение, че за разлика от изброените класики, неговото пътешествие наистина се е състояло. И няма никакви изгледи скоро да приключи. В това житейско пътешествие нашият смел Немо - или Маруф, ако предпочитате - ще ви заведе в най-необичайните кътчета на планетата (от Коньовица та чак до устието на река Нигер); ще се сражава с вас и заради вас с ... |
|
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов. Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
|
Ти се проявяваш като тъмнината, която на сутринта се разсейва - заставаш зад някой ъгъл и се тормозиш заради чакането и грешките, които си допуснала. Но ако този, който действа, може и да те загуби, онзи, който не действа, никога не те е имал." Масимо Джеци е публикувал поетичните книги "Морето вдясно", "Мигът след това", триезичната брошура "В други форми". под негова редакция излиза анотираното издание на "Дневник от 71-ва и 72-та" от Еудженио Монтале и "Стихотворения 1975 - 2012". В "Между страниците и светът" е събрал десетгодишните си рецензии и ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
Една от най-популярните и важни антиутопии, писани някога. В неназован период от бъдещето репродуктивните възможности на жените са много рядко срещани, затова онези, които все още могат да износват и раждат деца, са специално обучавани. Те се изпращат по домовете на богати и влиятелни семейства, за да участват в специален религиозен ритуал по оплождане. След него износват бебето, раждат го, оставят го в семейството и си тръгват, за да отидат в нова къща и да продължат с работата си. Но една жена не може да приеме съдбата си и се среща с хора, които подготвят съпротива и бунт. Дали ще успеят? Роман, в който проблемът с ... |
|
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
|
Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
