След потопа, строежа на Вавилонската кула и Египет на фараоните, Ерик-Еманюел Шмит продължава своето възхитително и лудо прекосяване на времена чрез тримата си безсмъртни герои: Ноам, Нура и Дерек. Как да се излекуваме от насилието на света и любовта? Трябва ли да изберем самотата или да рискуваме да изгорим в светлината на щастието? Едно пророчество от Пития от Делфи, среща с пленителна атинянка... - това предопределя съдбата на Ноам, който пристига в Гърция през V век пр.н.е. Люлка на демокрацията, философията, театъра и Олимпийските игри, Република Гърция позволява на Ноам и Нура да се срещнат с очарователни ... |
|
|
Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
|
"Няма прошка за красотата. Няма опрощение за греха да се родиш жена. Няма и спасение в нощта, когато Черният човек идва да вземе това, което смята, че Бог му е отредил... Една жена се завръща от чужбина, за да се изправи срещу миналото си, от което е избягала отчаяно. Минало, изпълнено със зловещи тайни, със скрито и явно насилие, с безогледни мъжки желания, алчна власт и безнаказаност за злото. Там едно дете се опитва да изкупи грехове, които не са негови, и пак там трима мъже, които денем се радват на успех и уважение под мантията на своята вяра, се превръщат в чудовища нощем. Един от тях е Черният човек, но ... |
|
|
Пътна връв е фин, въздействащ роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия, тя започва да осмисля преживяното и да търси отговори: как да бъде майка, когато още носи вината на своите родители? Това е роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново. "Силен, многопластов разказ за любовта, домашното насилие, майчинството, бягството и спасението, написан с чувственост и поетична сила." Ная Мари Айт, автор на When Death Takes Something From You Give It Back "Пътна връв сякаш ... |
|
|
Архетипи. Праистория. Проявления. Книгата представя божествата на съдбата в митологиите на различни народи. Те се проявяват по разнообразни начини - в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други - ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка. Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици. Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата - за преденето и тъкането, за текста ... |
|
|
Паметта трябва да съществува, преди да се появи забравата. Малая, 1951 година. Юн Лин е единствената, оцеляла в таен японски концлагер. Там тя е загубила любимата си сестра, споделила трагичната участ на хиляди затворници. Юн Лин може да направи за нея само едно: да сбъдне мечтата ѝ и да създаде японска градина с невиждана красота. Тя мрази японците, които са ѝ отнели най-близките хора и за малко не са убили и нея. Но се вижда принудена да се обърне към японеца Аритомо, който навремето е бил императорски градинар и е готов да я научи на изкуството си. Юн Лин подозира, че Аритомо има тайна, и разбира, че е ... |
|
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
|
Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Тази книга е историята на следващите близо три десетилетия от животите им и е разказ за това как те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава, в която преходът е бил бутафорен, политическите и икономическите процеси са дирижирани от кадри от службите на стария режим, които от сенките безскрупулно дърпат конците на всички и всичко, като по този начин крадат не само настоящето на сънародниците си, но и тяхното бъдеще и ... |
|
|
В края на романа Яж, моли се и обичай Елизабет Гилбърт се влюбва в бразилец с австралийско гражданство, който при запознанството им живее в Индонезия. Двамата се преместват в Америка и се вричат един на друг във вечна вярност, но се заклеват при никакви обстоятелства да не сключват брак заради тежкия си опит с предишни разводи. Но един ден Фелипе е задържан на американската граница и повече няма да може да влиза в страната, освен ако двамата с Елизабет не се оженят. С присъщите за нея увлекателност, остроумие и чувство за хумор авторката съпоставя различни гледни точки, сватбени обичаи и практики през вековете, ... |
|
|
На българската аудитория Огуст Стриндберг е познат предимно като драматург. Личността и творчеството му и до днес са предмет на горещи спорове. Настоящото издание дава възможност на българския читател за пръв път да се докосне до неговите приказки. В тях се разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност. Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочината на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност. Удивително е ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
