Книгата е част от поредицата Еросът на издателство Ерове."Това направление във фолклора у нас се нарича "блажен" или "скришен" и е доста неглижирано. Въпреки всичко, още през 1932 г. един от най-големите ни философи и есеисти, Найден Шейтанов публикува студията Сексуалната философия на българина, с която обръща внимание именно на тази част от битието ни, без да има нищо странно в това, а точно обратното, че трябва да се документира. Към днешна дата обаче всичко излязло по темата в България може би не наброява повече от дузина-две. Всичко това поражда необходимостта да се появяват такива издания, ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа. През пукнатините на Недрата, вече сме в преддверието на най-тайнствените дълбини. Предстои Потапяне. Чакам те до Кладенеца. ... |
|
Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа. Има думи, които пропукват Недрата, за да влезе светлина в най-тайнствените дълбини. А там се крият множеството ни лица. Здравей, Непознат! През пъпната връв на твоята душа, ти ще се срещнеш наяве със себе си. Чакам те в Гая. ... |
|
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича покой и омая. Еманюел Карер започва работата си по Йога с намерението да напише засмяна и изящна книжка за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други ... |
|
В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед. Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете ... |
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
Често говорим за дълбоките корени на християнската вяра по нашите земи. Потънали сме в клишета за изконни български ценности и непреходни морални норми. Но как наистина нашите предци са си представяли сътворението на света? Каква е била ролята на бог в ежедневието им? Има ли съответствие между ученията на църквата за християнския канон и широко разпространените представи за Бог и божественото сред българите? В този сборник ще намерите седемдесет истории от народното творчество, които разкриват същината на религиозните схващания на нашите предци. Тук ще намерите предания за божествената мъдрост, за търсенето на вярата, за ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |