Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа. Има думи, които пропукват Недрата, за да влезе светлина в най-тайнствените дълбини. А там се крият множеството ни лица. Здравей, Непознат! През пъпната връв на твоята душа, ти ще се срещнеш наяве със себе си. Чакам те в Гая. ... |
|
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
|
Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа. През пукнатините на Недрата, вече сме в преддверието на най-тайнствените дълбини. Предстои Потапяне. Чакам те до Кладенеца. ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Еросът на издателство Ерове."Това направление във фолклора у нас се нарича "блажен" или "скришен" и е доста неглижирано. Въпреки всичко, още през 1932 г. един от най-големите ни философи и есеисти, Найден Шейтанов публикува студията Сексуалната философия на българина, с която обръща внимание именно на тази част от битието ни, без да има нищо странно в това, а точно обратното, че трябва да се документира. Към днешна дата обаче всичко излязло по темата в България може би не наброява повече от дузина-две. Всичко това поражда необходимостта да се появяват такива издания, ... |
|
|
Рейнмар от Белава, лекар, билкар, благородник, магьосник, злополучен любовник, герой от войната, издирван престъпник и понякога кръгъл глупак, продължава своето пътешествие. Натоварен с важна мисия от водачите на хуситите, Рейнмар е принуден да спре да се крие и да поеме към Силезия, където го очакват нови предизвикателства и нови врагове. Съдбата или някой, който умело направлява ръката ѝ, прави всичко възможно, за да вгорчи живота му. Но този път Рейнмар е готов. Войната го е променила и всяко чудовище, което застане на пътя му, ще научи на какво е способен един ядосан магьосник."Колкото по-далеч достигат ... |
|
|
След потопа, строежа на Вавилонската кула и Египет на фараоните, Ерик-Еманюел Шмит продължава своето възхитително и лудо прекосяване на времена чрез тримата си безсмъртни герои: Ноам, Нура и Дерек. Как да се излекуваме от насилието на света и любовта? Трябва ли да изберем самотата или да рискуваме да изгорим в светлината на щастието? Едно пророчество от Пития от Делфи, среща с пленителна атинянка... - това предопределя съдбата на Ноам, който пристига в Гърция през V век пр.н.е. Люлка на демокрацията, философията, театъра и Олимпийските игри, Република Гърция позволява на Ноам и Нура да се срещнат с очарователни ... |
|
|
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича покой и омая. Еманюел Карер започва работата си по Йога с намерението да напише засмяна и изящна книжка за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други ... |
|
|
В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед. Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
Често говорим за дълбоките корени на християнската вяра по нашите земи. Потънали сме в клишета за изконни български ценности и непреходни морални норми. Но как наистина нашите предци са си представяли сътворението на света? Каква е била ролята на бог в ежедневието им? Има ли съответствие между ученията на църквата за християнския канон и широко разпространените представи за Бог и божественото сред българите? В този сборник ще намерите седемдесет истории от народното творчество, които разкриват същината на религиозните схващания на нашите предци. Тук ще намерите предания за божествената мъдрост, за търсенето на вярата, за ... |
