Книгата на Братислав Иванов е посветена на граматиката на класическия японски език. Елементи на класическия език се срещат често и днес в пословици, крилати фрази, заглавия на вестници, а нерядко и просто за постигане на стилистични ефекти. В структурно отношение книгата включва две части - увод в класическата граматика и кратка христоматия. Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Завършил е специалността японски език и литература в Московския държавен университет и специализирал в Института за японски език към Японската ... |
|
В учебника са разгледани теоретичните основи на различните научни и технически направления в съвременната оптоелектроника. Подбрани са най-съществените елементи на тези основи, които са необходими за навлизане в съответния инженерен професионализъм и за достигане до оптимизирани решения при разработването на конкретни оптоелектронни устройства и системи. Именно това е определило стремежа към единен методичен подход и търсенето (в някои раздели) на разумни компромиси между нагледността на физичните разсъждения и строгостта на математичните описания. По такъв начин са осигурени простота и физична прозрачност на изложението. ... |
|
В учебника са разгледани теоретичните основи на различните научни и технически направления в съвременната оптоелектроника. Подбрани са най-съществените елементи на тези основи, които са необходими за навлизане в съответния инженерен професионализъм и за достигане до оптимизирани решения при разработването на конкретни оптоелектронни устройства и системи. Именно това е определило стремежа към единен методичен подход и търсенето (в някои раздели) на разумни компромиси между нагледността на физичните разсъждения и строгостта на математичните описания. По такъв начин са осигурени простота и физична прозрачност на изложението. ... |
|
"Всички ние сме част от аудитории - читателски, зрителски и други. Същевременно всички ние в даден момент се опитваме да достигнем и повлияем някоя аудитория - била тя малка или голяма, и в хода на това градим своите хипотези и стратегии как най-успешно да го направим. Но комуникаторът, който не познава своята аудитория, лесно може да се окаже в позицията на ориентиращ се в тъмнина на непознат терен. Успешното въздействие не се случва във вакуум - независимо дали мислим за убеждаването в традиционните реторически термини на етос, патос и логос, или през някоя от модерните теории за него, то предполага постоянен фокус ... |