"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
|
"В този том са включени и няколко текста, публикувани през последните месеци отново във вестник "Дума". Сложих заглавие на тома "Луди водят слепи", защото с прискърбие виждам, че българското общество прилича на слепците на Брьогел, които лудите водят към пропастта. Чудовищно е, че една цяла нация се е оставила в ръцете на шайка политически демагози и Тартюфи и проявява учудваща апатия, да не кажем овчедушие към собствените си съдби. Фразата на крал Лир "Луди водят слепи" се превръща все повече в зловеща метафора за т. нар. български демократичен преход." ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова. Така, 32 години след убийството й, оцелялото след грабежа на ръкописите вече е достъпно за читателите. "Ана Дюлгерова" (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов "Капитан" (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите; той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман "Последният езичник" (1940) е оригинална ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
|
Via Dolorosa или Via Miraculosa. ... След "Животът може да е чудо" – вълнуващата история на Ади, която търси път към себе си, "Ако животът не е чудо" предлага едно неочаквано продължение. Открила, че писането ще осмисли живота ѝ, Ади осъзнава, че призванието ѝ е много повече от нейно лично търсене. Спасила себе си от капана на социума с помощта на необикновения психолог Алексей, Ади решава да напише книга за това как човек стига дотам, че да му е нужно спасение. Тя иска да предупреди повече хора, че ако не поемат отговорност за живота си, ако не заемат авторската позиция в него, ако не ... |
|
|
В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..." Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
Тази книга е нещо като любовна история, която се случва в пакет цигари „Кемъл". Тя разкрива целта на Луната, обяснява разликата между престъпници и хора извън закона, изследва конфликта между социалния активизъм и романтичния индивидуализъм, а също така очертава портрета на съвременното общество, в което се подвизават влиятелни араби, низвергнати кралски особи и бременни мажоретки. Книгата също така се занимава с въпроса за червенокосите. Том Робинс е определян от Портланд Орегониан като „незаменим природен ресурс", от Файненшъл Таймс като „един от най-лудите и забавни романисти в света", а от Корриере ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
