Ако животът не е чудо

Via Dolorosa или Via Miraculosa. След "Животът може да е чудо" – вълнуващата история на Ади, която търси път към себе си, "Ако животът не е чудо" предлага едно неочаквано продължение. Открила, че писането ще осмисли живота ѝ, Ади осъзнава, че призванието ѝ е много повече от нейно лично търсене. Спасила себе си от капана на социума с помощта на необикновения психолог Алексей, Ади решава да напише книга за това как човек стига дотам, че да му е нужно спасение. Тя иска да предупреди повече хора, че ако не поемат отговорност за живота си, ако не заемат авторската позиция в него, ако не успеят да премахнат рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо. Превръща се в арена на мъчителни битки със себе си и света. Живот в негатив, в който безчудесното е норма, а чудесата – изключение...

Чрез преплитане на историите на Ади и на нейната героиня – Мила, тази "книга в книгата" ни показва по остроумен начин двата пътя, които човек може да избере във всеки един момент от живота си: пътя на страданието и невъзможните избори (Via Dolorosa) или пътя на чудесните възможности и радостта от живота (Via Miraculosa).

"Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо."
Алберт Айнщайн

Ивинела Самуилова е родена на 10.04.1971 г. в гр. Севлиево. Завършва езикова гимназия в град Враца с испански и английски език, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има редица допълнителни квалификации и обучения: стопанско управление и администрация, журналистика, ПР, психология и други. Известно време работи като радиожурналист в родния си град, а впоследствие се присъединява към екипа на "Идеал Стандарт България" АД – гр. Севлиево, където заема различни длъжности, последната от които е "връзки с обществеността". През 2005 г. се премества в гр. София, където работи в сферата на маркетинга. За да удовлетвори различни свои интереси, през 2007 г. Ивинела учредява фондация "Кларитас", чиято основна дейност в момента е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор. В етап на разработване са програми, ориентирани към подпомагане изграждането на хуманни качества у младите хора, както и програми, насочени към подобряване на различни аспекти от живота на жените, с особено внимание към самотните майки. Подкрепата и солидарността си към духовните потребности на съвременната жена Ивинела често изразява в онлайн изданието за жената ТЯ. Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните. Ивинела Самуилова има един син – Божин.

"Моето детство е усещането за вълшебство. Това чувство се запази в мен по две причини. Едната е баща ми, който ме накара да повярвам, че има вълшебни пръчици. Спомням си как аз шепнех на една вълшебна пръчица, после той я изслушваше и изпълняваше желанието ми. И другият ми спомен за вълшебството е разказът на баба ми за нейния живот като малка, като дете на село. Когато бяхме двете тя лягаше при мен и аз ѝ казвах :"Бабо, разкажи ми спомен", не исках приказка, а исках да ми разказва нейните детски преживявания, които бяха толкова вълнуващи, абсолютно от друг свят, колоритни, пълни с аромати на природа, на истинско детство, нещо много естествено и жадувано от мен. Тази жажда остана през целия ми живот."
Ивинела Самуилова в интервю за БНР

Минават години и... обръщението към бабата, което детето Ивинела използва преди, се превръща в заглавието на книга, написана от писателката Ивинела в днешни дни. "Бабо, разкажи ми спомен" е едно от най-емблематичните заглавия в библиографията на авторката. Романът бе избран за "Любима книга на България" за 2016 г. Година по-късно книгата продължи да привлича интерес и достигна пето място в топ 20 за най-продавани български книги през 2017 г.

Но коя е Ивинела Самуилова и с какво успява да спечели голям брой от българските читатели?
Въпреки че е родена в Севлиево, Ивинела учи и завършва в езикова гимназия с испански и английски във Враца. След това идва период на кратка пауза: "He бях сигурна какво искам да уча и пропуснах една година", споделя писателката. По думите ѝ мотивът за паузата е бил нейният стремеж към осмислянето на себе си и търсенето на същинското разбиране за живота. А паузата приключва един ден, в който Самуилова среща свой съученик, който вече бил студент. По това време отивал на лекции и Ивинела решила да отиде с него. По-късно тя разбира колко много ѝ носи изборът да учи Богословие:

"И макар да не знаех какво ще правя с това богословие, реших, че искам това да уча и оказа се, че ми е много полезно. Защото то развива една усетливост за битието, която, за съжаление, сме позагубили. Тази връзка между земята и небето, която задава параметрите за начина ни на живот, задава ценностите, опорите и ориентирите. Без Бога, без Божественото човек се проваля. Под проваля се нямам предвид, че не му е провървяло в бизнеса, той се проваля като човек затова, че се чувства некомфортно в тоя свят, като че ли този живот е заболяване, което трябва да се преболедува. Докато човекът, който съхранява тази връзка с Бога, с чудото на живота, успява да поддържа тази връзка с магията на битието."

След магистратурата по Богословие следват още няколко квалификации и обучения, сред които журналистика и психология. И всичко по пътя се оказва напълно полезно и изключително ценно за Ивинела. Благодарение на психологията, например, се появява първата книга на писателката: "Животът може да е чудо". Причината зад дебютния роман е срещата на Самуилова с психолога Алексей Бъчев, докато тя посещава негови курсове, предназначени за психолози. Алексей е и прототип на един от главните герои в книгата, а основната движеща сила за написването на историята е подходът му. Подход, който показва, че "животът ни е даден за радост, а не за мъка и страдание", споделя авторката. И допълва, че чудото в живота е винаги и никога не изчезва. Остава незабелязано, докато не "дръпнеш пердето на прозореца и видиш, че има други неща, картини, които са много по-интересни", разказва Ивинела Самуилова. На пръв поглед дребни неща, но много по-ценни от голямата инерция, която ни повлича.

Именно творческите търсения на Самуилова, насочени към вътрешния свят на човека, към традициите на България, към отношенията ни с Бог, света и ближните, се оказват ценни пътища и за много от читателите. А тези пътеки отвеждат самата Ивинела към написването на още книги през годините. Сред тях са и 4 заглавия-продължения на дебютната "Животът може да е чудо" - книги, които отново срещат читателя с героинята Ади, която в началото посещава психолога Алексей и той ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл.

Редом със спечелването на солиден брой читатели книгите на Самуилова печелят и редица награди и отличия:

• "Бабо, разкажи ми спомен" оглавява класацията за "Любима книга на България" за 2016 година
• "Жената, която търсеше любовта" става "Носител на всенародната любов" в конкурса "Копнеж по човечни книги"
• "Гатанки от небето" достига 4^-то място в литературната надпревара "Любима книга на България" за 2015 година
• "Животът може да е чудо" и "Къде отиваш, пътнико?" печелят първо и второ място в националния конкурс "Книгата, която ме вдъхновява"

През последните години писателката дава принос за книжния свят и в друга посока - работи като преводач на художествена литература от испански език. А що се отнася до собствените ѝ истории, писателката споделя, че има едно-единствено желание:

"Сърцето се вкаменява, когато се вземаме твърде на сериозно. Не искам да поучавам, а да вдъхновявам с книгите си."

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com