"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
|
Изданието включва първите две творби от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра и Играта на ангела. ... Първата книга, Сянката на вятъра излиза през 2001 г. в Барселона и за съвсем кратко време става най-успешната книга, публикувана в Испания от времето на Дон Кихот на Сервантес. Вече над двадесет години, книгата достига до читатели от над 40 държави. Преведена е на повече от 30 езика, в тираж от над 10 милиона копия. Играта на ангела е втората книга и е най-продаваната за цялата история на книгоиздаването в Испания. Още през първата седмица след издаването ѝ ... |
|
|
Изданието включва трета и четвърта книга от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Затворникът на Рая и Лабиринтът на духовете. ... Третата книга, Затворникът на Рая ни повежда назад във времена и събития, които постепенно ще споят повествованието от Сянката на вятъра и Играта на ангела. Оттук започва и пътят към миналото, към Фермин Ромеро де Торес и писателят Давид Мартин - без които Гробището на забравените книги няма да е същото. Лабиринтът на духовете е епически завършек на изумителния цикъл романи. Тук се срещаме с прокълнатия писател Виктор Матаиш, със спиращата дъха Алисия, ... |
|
|
Певците пеят песни за подвизите на царете, но умело забравят престъпленията им. Касапницата на войните се превръща във величав разказ за доблест и героизъм, а дворцовите интриги остават в сянката на славата. За цариците не пее никой. Тяхната роля остава в сянка, а делата им биват забравени. Освен когато царицата е толкова велика или извърши нещо така ужасно, че да заслужи безсмъртие в песен. Клитемнестра е такава. А това е нейната история. Родена като принцеса на Спарта и сестра на Елена, тя расте волна и независима. През двореца на баща ѝ минават множество прочути герои, но и някои чудовища. Като Агамемнон, когото ... |
|
|
Разделени от войната. Обединени от любовта. Изминали са две седмици, откакто Айрис се е завърнала в град Оут. Въпреки белезите си от фронта и съкрушеното си сърце тя не се е отказала да спре кръвопролитията, които Енва и Дейкър сеят сред смъртните и да открие Роман. А Роман е в неизвестност за всички. Той е пленник на безмилостния Подземен бог, който използва журналистическите му умения за пропаганда сред смъртните. Паметта на Роман е заличена и Айрис вече не е част нито от мислите му, нито от живота му. Въпреки всичко той продължава да пази надежда, че някой ден спомените му ще се върнат отново и ще успее да сглоби ... |
|
|
За първи път на български! ... Това е книга, която Лев Толстой е смятал за своя най-значим принос към човечеството, за голямото дело на последните години от живота му. Любимо четиво на мнозина в дореволюционна Русия, забранен и забравен при комунизма, а наскоро преоткрит и приветстван с голяма вълнение, "Календар на мъдростта", в който великият писател е събрал мисли на мнозина известни и влиятелни философи, писатели и общественици, е своеобразен наръчник за всеки ден, който озарява пътя на достойния живот със светлина, непомръкнала с времето. Несправедливо цензурирана близо век, книгата заслужава да се ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
