Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
|
Готови ли сте за сблъсъка с ултравиоленцията? Портокал с часовников механизъм, иконичната дистопия на Антъни Бърджес, екранизирана от култовия Стенли Кубрик, се завръща при следващото поколение читатели със своето безсмъртно послание - срещу бунта на младостта винаги ще се изправя бруталната власт, а очарованието на хаоса винаги ще се сблъсква с натрапеното подчинение чрез промиването на мозъци. В близкото и все по-притеснително възможно бъдеще банди агресивни младежи вилнеят по потъналите в мрак улици и извършват немислими зверства. Освободени от всякакви морални задръжки, те се опияняват от своята безнаказаност. До ... |
|
|
Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
|
Изданието включва първите две творби от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра и Играта на ангела. ... Първата книга, Сянката на вятъра излиза през 2001 г. в Барселона и за съвсем кратко време става най-успешната книга, публикувана в Испания от времето на Дон Кихот на Сервантес. Вече над двадесет години, книгата достига до читатели от над 40 държави. Преведена е на повече от 30 езика, в тираж от над 10 милиона копия. Играта на ангела е втората книга и е най-продаваната за цялата история на книгоиздаването в Испания. Още през първата седмица след издаването ѝ ... |
|
|
Изданието включва трета и четвърта книга от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Затворникът на Рая и Лабиринтът на духовете. ... Третата книга, Затворникът на Рая ни повежда назад във времена и събития, които постепенно ще споят повествованието от Сянката на вятъра и Играта на ангела. Оттук започва и пътят към миналото, към Фермин Ромеро де Торес и писателят Давид Мартин - без които Гробището на забравените книги няма да е същото. Лабиринтът на духовете е епически завършек на изумителния цикъл романи. Тук се срещаме с прокълнатия писател Виктор Матаиш, със спиращата дъха Алисия, ... |
|
|
Съставители: Христо Захариев, Никола Стойчев, Виржиния Джакомети, Владимир Георгиев. ... През 2014 г. се навършиха 126 г. от рождението, а през 2012 г. се навършиха 50 г. от кончината на великия български художник Борис Георгиев. Нашият народ и поклонниците на неговия изключителен талант имаме дан към тази велика планетарна личност. Борис Георгиев е патриарх на изобразителното изкуство. Със своята палитра художникът възпява и изследва човешката душа, която е Божествена частица от Величието на Бога - Твореца на всичко видимо и невидимо във Вселената. Величието на гения, силата на духа му дават възможност да контактува с ... |
|
|
Певците пеят песни за подвизите на царете, но умело забравят престъпленията им. Касапницата на войните се превръща във величав разказ за доблест и героизъм, а дворцовите интриги остават в сянката на славата. За цариците не пее никой. Тяхната роля остава в сянка, а делата им биват забравени. Освен когато царицата е толкова велика или извърши нещо така ужасно, че да заслужи безсмъртие в песен. Клитемнестра е такава. А това е нейната история. Родена като принцеса на Спарта и сестра на Елена, тя расте волна и независима. През двореца на баща ѝ минават множество прочути герои, но и някои чудовища. Като Агамемнон, когото ... |
