Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него. Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант ... |
|
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
|
Творба завещание, хроника на едно детство, а детството е посвещаване в тайните на живота, Като хроника на детството на едно момче. Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война. Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед. Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор. Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва. Надписът Semper idem, дал заглавието на книгата, ... |
|
|
"Всичко, което Каравелов създава в литературата, е дело, посветено на една съзнателна и неизменно преследвана цел. Тази цел Каравелов формулира като закономерно изискване в развитието на общата и самобитна култура на народа: А на българския народ са потребни чисти български книги с български народен дух, с българско направление и с български поглед на книжовното дело, с една дума на българите са потребни повече книги самобитни, нежели глупави преводи. Характеристиката на целокупното творчество на Каравелов показва, че този крупен български писател, който полага широките основи на българската литература, остава ... |
|
|
Емоционална история за необикновена любов и сбъднати мечти. История за приятелство, сестринство и любов. За смели мечти, вярата в себе си и страст към пътешествията. История, която подсказва, че понякога най-важното пътешествие е обратно към дома. Иви е опората на семейството си, винаги поставя другите на първо място... но вече е време да помисли за себе си, да потърси собственото си щастие. Обаче тя се бои да се влюби, защото се страхува, че този човек ще си тръгне и ще я изостави както всички досега. Защото не вярва, че е достойна за когото и да било. След като най-накрая заживява заедно със сестра си, тя чувства, че ... |
|
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
|
Берлин 1933 г. Уилям Дод, уважаван историк и университетски преподавател, пристига в германската столица като първия посланик на Съединените щати в нацистка Германия. Заедно с прелестната си дъщеря - Марта, скоро се озовават в сърцето на светското общество и политическия елит. Първоначално Марта е очарована от младите нацисти, които сякаш са обладани от желание да възродят Германия, и се впуска в многобройни авантюри с високопоставени членове на Националсоциалистическата партия, включително и с първия шеф на Гестапо - Рудолф Дилс. Посланик Дод обаче е все по-притеснен от политиките на хитлеристкия режим и настоятелно, но ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
|
|
"Престоите в концлагера Куциян и в затворите - с цялата си атмосфера на унижение, трудности, издевателства и изкушения - бяха наложили отпечатък върху биографията и творческия път на Йордан Вълчев, върху поведението, манталитета и начина му на мислене. Но преживяното там не накърни оптимистичния му и ведър възглед за живота, чувството му за толерантност и опрощаваща мъдрост." акад. Иван Радев ... |
|
|
Романите на Ерих Мария Ремарк няма нужда от реклама. Всеки един от тях е шедьовър в световната литература."Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. – Колко е приятно да се танцува с тебе,- каза Керн. – Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко - превърнаха се само в две живи ... |
|
|
Разговор в писма с Георги Господинов."Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва." Иван Теофилов "Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си ... |
|
|
"Нямах идея какво ще се случи в деня, в който вляза в дома на Дакс Муди. Правех терапевтични масажи - без щастлив край, подчертавам! - по домовете и бях свикнала да работя в чужди къщи. Но този ангажимент промени живота ми. Бързо се ориентирах, че собственикът е много богат. Не очаквах обаче да е толкова млад, толкова необвързан, толкова секси и толкова мистериозен. Толкова... всичко. Всъщност така и не му направих масаж, защото първата ни среща се превърна в истинска поредица от комични злополучия. Бях сигурна, че след всички тези гафове няма да го видя отново. Но той повторно запази час. И пак не свърших това, за ... |
