Номинация за "Мвн Букър". ... "Горещо мляко" е роман, чийто хипнотичен текст изящно разтваря темите за травматичните връзки между родители и деца; за боледуването, буквално и метафорично; за аморфната "природа" на сексуалността. Разказът ни пренася в испански морски курорт и ни среща със София и нейната депресивна и тиранична майка, която се лекува в местна клиника от заболяване с неизяснена диагноза. Мистериозните симптоми, ексцентричните болнични порядки, както и романтичните странни запознанства и увлечения на София превръщат този на пръв поглед реалистичен роман в сюрреалистична поема в ... |
|
Самурайски криминални истории. ... Окамото Кидо (1872 - 1939) е класически японски писател и драматург, смятан за родоначалник на криминалния жанр в Страната на изгряващото слънце. Героят му инспектор Ханшичи е далекоизточният отговор на фурора, предизвикан от Шерлок Холмс сред четящата публика. Ханшичи обаче не е само детектив със забележителни дедуктивни способности. Окамото Кидо е създал колоритен образ с традиционни и модерни черти, истински символ на първокласната японска литература. Четиринадесетте, наглед необясними, случая от настоящия сборник изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и ... |
|
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) пише едни от най-известните си произведения - "Дверите на възприятието" и "Раят и Адът", в края на живота си, воден от стремежа си да постигне ново разбиране за света. Те стават симптоматични за цяло едно поколение. Скандални в годините на написването си (1956), тези две трудно определими по жанр произведения шокират и днес. С образния си език Хъксли ни въвежда в една друга действителност, търси една друга реалност, прониква зад булото на всекидневието и ни доближава до неизвестното, скрито в самите нас. ... |
|
"Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор." - Мантра на маратонеца ... За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя. Всеки ден той бяга, години наред, по 10 километра, в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. Час-два от разноликото, невинаги уютно и ласкаво ... |
|
Има няколко вида разкази с неочакван край. Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност, но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят. В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така - рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето ... |
|
"Започнах да пиша за софийските кръчми някак на шега. Само за приятели, с които заедно сме ходили тук и там, само за този ресторант, и за онзи, за Клуба... не, не този клуб, а другия... Нямах амбиции да бъда изчерпателна, пишех само за места, в които съм била и за случките в тях. А после нещата излязоха от контрол и обемът ставаше все по-голям и по-голям, приятели и познати ме подсещаха за още и още нещо. Кръчмите не свършваха, спомените също. Но искам да подчертая, че това не е пътеводител. Става дума за тези кръчми, които аз и моите приятели сме посещавали и то през определен период от време, предимно през 70-те и ... |
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |
|
Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проститутки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си. Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече ... |
|
Антология. ... Предстои ви третото спускане в света на неочакваното. Изненадите, които ви очакват тук, отново идват изпод перото на съвременни автори и класици. Вие отново ще се опитвате да отгатнете финала и отново няма да успявате, а на тези от вас, които все пак сполучат, поднасяме извинение от името на майсторите на жанра. Какво се случва, когато: Двама съпрузи се ненавиждат и отидат на планина? Една принцеса бъде нападната от планински лъв? Едно момиче от хайлайфа срещне обикновено момче? Трима пратеници бързат с противоречиви заповеди за една смъртна присъда? Останеш сам в музей с восъчни фигури? Какво ... |
|
"Материалният живот" е книга с кратки есеистични текстове, които Маргьорит Дюрас изрича пред Жером Божур от началото на есента до края на зимата на 1987 г., а после заедно редактират и предлагат за публикуване на издателство P.O.L. В тях Дюрас говори за литературата, театъра и киното, за собственото си писане и се връща към основните теми в своето творчество: жената любовница, майка, домакиня, алкохолното опиянение, срещата си с Ян Андреа, героите в своите романи - китайския любовник, Лол В. Щайн и други. ... |
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
Документален роман за Иван Вазов. ... От автора на Цар Калоян, Съзидателят кан Омуртаг, Възмездието на Телериг, Прозренията на Раковски и Да каже нявга народът. Кажем ли Иван Вазов, разбираме България. Кажем ли България - сещаме се за Вазов. Това е документален роман за делото и интимния живот на този литературен титан. Класикът е така органически вкоренен в нашето съзнание, че невинаги забелязваме ролята, която играе в духовния ни свят. Това е българознание - спойката на нашето битие и самочувствие. Без него обликът ни би бил ощетен! Бойко Беленски е доктор по история и автор на над 20 романа. Той добавя още ... |