Младата Стефани е на стаж в седмичника "Островни вести". Двамата му издатели - журналисти ветерани, разпалват страстта ѝ към професията (и я подлагат на своеобразен изпит) със загадка, останала неразкрита четвърт век. Труп на млад мъж е открит на брега на островче край мейнското крайбрежие. Не може да се установи нито кой е, нито какво е причинило смъртта му. Как се е озовал там - на стотици километри от мястото, на което е започнал денят му? Това е една история, която си е само тяхна - на онези двама репортери от старата школа. Те решават с кого да я споделят. Докато я разказват, изплуват все повече ... |
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
|
Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа. Има думи, които пропукват Недрата, за да влезе светлина в най-тайнствените дълбини. А там се крият множеството ни лица. Здравей, Непознат! През пъпната връв на твоята душа, ти ще се срещнеш наяве със себе си. Чакам те в Гая. ... |
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
Най-безгрижно си мериш нов костюм в пробната на луксозен магазин и хоп животът ти се преобръща, защото си забелязал образувание – странна, малка подутина на ханша. Стомахът ти се свива, буца засяда в гърлото ти. Така започват комично-тъжните неволи на главата на необикновеното семейство Хол. Джордж Хол не е проблемна личност. Според него тайната на задоволството е в пълното пренебрегване на повечето неща, някои неща в живота обаче не могат да бъдат пренебрегнати. Дъщеря му внезапно решава да се омъжи повторно за възможно най-неподходящия, според семейния съвет, мъж. За майката това е нова досада, която и пречи да изживее ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
Чанги, остров Сингапур. Лагерът за военнопленници, който японците управляват с бездушна жестокост, докато жънат победи в Тихия океан по време на Втората световна война. Затворът за мъже от целия свят, които са се провинили само в едно - загубили са своята война и сега ден след ден, месец след месец, година след година гаснат бавно зад оградите с бодлива тел. Но не всички приемат безропотно съдбата си. Царя, арогантен и предприемчив американец, е намерил начин да живее добре, заради което е мразен от всички. Нищо обаче не е просто в "Чанги", никой не е просто добър или лош и в борбата за оцеляване моралните ... |
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |