(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Изданието включва книгите: "Е.Г.Н: Годината на тигъра" - Книга 1 "2007: Оцелели спомени" - Книга 2 ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
|
Търся съпруга на мъжа си ... С разказите на Христо Карастоянов в „Търся съпруга на мъжа си” нахлува шаренията на днешния живот, със смешните и тъжни хора и събития, с неподправеното дишане на малкия град и малкия човек – обичан и разпознаваем и по улиците на Ямбол, и по сокаците на Едирне. Не така познато в Турция обаче се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в анто-логията „10 български поетеси” няколко от съвременните женски имена в поезията – Божана Апостолова, Валентина Радинска, ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
