"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Всички човешки истории са свързани: днес, вчера и винаги. Връзката между тях е самият живот. Романът Неудачниците на Том Ракман е точно книга за живота - броеница от разкази, съединени в корена си. Въздушно леките портрети истории споделят за обикновени хора в обикновени ситуации, но по необикновен начин. Всяка лична история е цял роман, всяка кратка случка е сгъстен сюжет, в тихата драма на ежедневието дебне сянката на титаничен епос. Романът разказва историите на няколко героя, които работят в редакцията на международен вестник в Рим. Техните лични драми ще донесат на читателите смях, сълзи и вълнения, каквито рядко ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
От автора на "Вещерът". ... Пригответе се за шеметно приключение, което самият Анджей Сапковски определя като най-добрата си творба. "Кулата на шутовете" съчетава най-добрите традиции на историческия роман с добре поднесени фентъзи елементи, болезнено реалистичен свят и неповторимото чувство за хумор на Сапковски, което феновете на "Вещерът" добре познават. Ако приключенията на Гералт ви липсват, не пропускайте сагата за Рейнар! "Краят на света не настъпи в Лето Господне 1420. Макар и много неща да подсказваха, че ще настъпи. Не се оправдаха мрачните пророчества на хилиастите, които ... |
|
|
Милиони признават Айн Ранд за един от най-великите мислители и писатели на XX век, но малцина я познават като човек от плът и кръв. В „Моите години с Айн Ранд“ Натаниъл Брандън ни разказва за бурната любов между него и енигматичната авторка на „ Изворът “ и „ Атлас изправи рамене “. Ще откриете изключителна жена, видяна през очите на млад мъж, срещнал я за пръв път месец преди да навърши двадесет. Взривоопасната любовна история започва с пламенно писмо от изпълнения с възхищение Натаниъл и продължава повече от две десетилетия, за да завърши с горчиви упреци и обвинения в предателство. С докторска степен по психология и ... |
|
|
"Дълг и наслада" е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен - Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл "Дълг и наслада" е уникално ... |
|
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ... |
|
|
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ... |
|
|
Построен преди три века в сърцето на Балканите от великия везир на Османската империя Мехмед паша Соколович, мостът на Дрина е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. Като непоклатим и ням свидетел на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания през вековете той доминира в действието на зашеметяващия роман на Иво Андрич Мостът на Дрина. В камъка са вплетени личните истории и драми на хора, живели през различни епохи на двата срещуположни бряга, и увлекателно като приказка текат легенди и митове за тях и околностите: за Радислав, работникът, който се опитва да попречи на ... |
|
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
