Изданието е с обновен превод."Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие." Джеймс Джойс "В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите ... |
|
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
|
Единственият незавършен роман на Фьодор М. Достоевски "Неточка Незванова" е замислен като мащабно произведение. Руският класик публикува началото на творбата, преди да бъде арестуван и заточен в Сибир по подозрение за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, а след завръщането си в Санкт Петербург така и не възобновява работата си по този важен текст. Под формата на лична изповед историята разкрива премеждията на малката Неточка. От най-крехка възраст тя е принудена да опознае бедността и мизерията, да понесе смъртта на майка си и да бъде изоставена от баща си. С майсторски стил ... |
|
|
Орхан Памук за себе си и света в една книга – изповед. В "Други цветове" Нобеловият лауреат застава открито пред своя читател, представяйки в поредица есета и размисли своите възгледи за литературата, за заобикалящия ни свят, за политическите реалии и за държавата на духа. Заемайки достойна писателска и гражданска позиция, авторът говори с обич и меланхолия за отечеството си, за терзанията, измъчващи духа на съвременния човек и за твърдата си вяра в литературата като изцелителка на духа. В един свят на рушащи се ценностни системи и липса на нови Орхан Памук търси истината в творчеството на големите имена в ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Всички човешки истории са свързани: днес, вчера и винаги. Връзката между тях е самият живот. Романът Неудачниците на Том Ракман е точно книга за живота - броеница от разкази, съединени в корена си. Въздушно леките портрети истории споделят за обикновени хора в обикновени ситуации, но по необикновен начин. Всяка лична история е цял роман, всяка кратка случка е сгъстен сюжет, в тихата драма на ежедневието дебне сянката на титаничен епос. Романът разказва историите на няколко героя, които работят в редакцията на международен вестник в Рим. Техните лични драми ще донесат на читателите смях, сълзи и вълнения, каквито рядко ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
От автора на "Вещерът". ... Пригответе се за шеметно приключение, което самият Анджей Сапковски определя като най-добрата си творба. "Кулата на шутовете" съчетава най-добрите традиции на историческия роман с добре поднесени фентъзи елементи, болезнено реалистичен свят и неповторимото чувство за хумор на Сапковски, което феновете на "Вещерът" добре познават. Ако приключенията на Гералт ви липсват, не пропускайте сагата за Рейнар! "Краят на света не настъпи в Лето Господне 1420. Макар и много неща да подсказваха, че ще настъпи. Не се оправдаха мрачните пророчества на хилиастите, които ... |
|
|
Съставител Милкана Бошнакова. ... След повече от 100 години да се появят неизвестни стихотворения, писма и документи на един от най-големите български поети - Пейо К. Яворов, е истинско събитие. "Непознатият Яворов" разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-Одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска. Всички документи са ясно датирани - октомври ... |
|
|
"Дълг и наслада" е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен - Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл "Дълг и наслада" е уникално ... |
|
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
