Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Капиталният труд на академик Динеков вече е азбучно помагало и опора на всеки изследовател на литературата, преподавател, студент. Особено ценни тук са проблемите за периодизацията на възрожденската литература, проникновеното вглеждане в нейните големи имена – от Паисий до Ботев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът е побрал знаменитите пиеси на забележителния комедиограф, които го нареждат до творци като Иван Вазов и Антон Страшимиров и са продължение на комедийните традиции, завещани от Ботев, Каравелов, Алеко Константинов. Поместени са: „Мъжемразка”, „Златната мина”, „Големанов”, „Новото пристанище”, „Вражелец”, „Женско царство”. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Аристократ по душа, бунтар по сърце Христо Радевски създава своята поезия без да се стреми да се хареса на времето или на определени хора на времето. Стиховете му носят огнена откровенност и патетична насоченост, но в лириката си той е обзет от притаена нежност. Сатирата му е резултат на ясната му житейска позиция. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Ламар е един от най-непосредствените и отзивчиви лирици, които съвременната ни поезия познава. Всяка вещ, до която се докосва любвеобилният му поглед се превръща в поезия. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост ... |
|
Разказите, събрани в сборника Ръж, открояват Ангел Каралийчев като талантлив художник в българската литература. В сборника са събрани петдесет от най-добрите разкази на Каралийчев, между които Росенския мост, Вихрушка, Най-милото му, Гробът го вика, Лъжовен свят, Дядо Божиловата надежда; приказките Житената питка, Ощърбеният месец, Новогодишна приказка и други., както и части от известното на много поколения деца Тошко Африкански. Всеки том от поредицата Българска класика е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... "Поместените тук статии са писани в различни времена, по разни поводи и най-често по настояване на редактора на "Златорог" за страниците на списанието. Макар да носят следите на времето си, те продължават да са близки до интересите ни и днес и аз ги събрах тук. заедно, за да ги направя по-достъпни за читателя. Трудно ми беше да намеря едно заглавие, което да обединява еднакво всички теми. И все пак, ако си послужих със заглавието на една от статиите, това не е случайно: "Пред извора на живота" - ще рече пред извора на първичните ... |
|
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |
|
Думата "позиция", употребявана милион пъти през тоталитарното време, за да се обезцени съвсем, характеризира най-точно литературното дело и човешката съдба на Йордан Бадев. Затова е и върху корицата, зад която са текстовете на този честен и блестящ критик. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |