В този том са събрани драматизациите на известни чуждестранни романи, както и адаптации, които са родени в процеса на нашето театрално развитие. "Красотата ще спаси света", драматизация по "Идиот" на Достоевски, е претворена в театрален спектакъл, посветен на 20-годишнината от създаването на Театър "Диалог", а спектакълът "Постоянството на веселието и мръсотията" е създаден през 1996 г., когато инфлацията достига чудовищни размери и кризата в страната напомня за времето от началото на прехода. Спектакълът по "Криминале" на Чарлс Буковски е провокиран от развилнялата се ... |
|
|
Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Николай Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Музикален театър "Стефан Макеонски", Сатиричен театър "Алеко Константинов", Национална опера и балет, Народен театър "Иван Вазов". В този том са събрани драматизациите на известни български романи, както и адаптации, родени в процеса на нашето театрално развитие, които ни вълнуват и ни карат да се гордеем, че сме българи, с художественото си майсторство и ... |
|
|
Пиеси ... Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси, сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди. След новелата му "Мъртъвците", романа "Сто дни" и сборниците с пиеси "Сексуалните неврози на нашите родители" и "Амигдала", "Четири картини на любовта" е петата книга на Лукас Берфус, която излиза на български език. За него критиката пише: Никой друг съвременен драматург не е в състояние да представи така ... |
|
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
|
Пиеси ... Вернер Шваб е роден през 1958 г. в Грац. Умира там в навечерието на 1994 г. на 35 години. Учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Известно време живее със семейството си в малко селско имение в Щирия, където е наемен работник. След дебюта му с „Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен" в Мюнхен и Виена той се премества в австрийската столица и започва да работи като писател на свободна практика. Две от пиесите си поставя сам в Линц и Грац. Носител е на наградата на немската критика за дебютиращ драматург през 1991 г., на наградата за най-интересен драматург за 1992 г., на наградата за ... |
|
|
27 сцени ... Името на пиесата на Бертолт Брехт "Страх и мизерия в Третия райх" е добре познато на българския театрален зрител, тъй като част от нея е представяна у нас. Издателство Блек Фламинго Пъблишинг представя за пръв път на български език цялата поредица от 27 сцени, известна под това заглавие, както и още две сцени, запазени в архива на драматурга. Така читателят и зрителят ще имат възможност да се срещнат отново не само с познатите, но и с още много по-големи и по-малки сцени, рисуващи картината на живота в Третия райх. Чрез издаването на тази пиеса съществено може да се допълни представата за ... |
|
|
В тази книга са включени пиеси от Артур Шницлер, които са писани през периода 1907 - 1928 година, които не са загубили и днес своята актуалност, защото показват колко много писателят се интересува от отношението на човека към нормите на обществото и неговата обвързаност към тях. В това се крие общочовешкото им звучене, което дава изключителни възможности на режисьори и актьори да разгърнат своя талант. Артур Шницлер (1862 - 1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. Част от огромното му драматургично творчество е било добре познато у нас в ... |
|
|
Хайнер Мюлер (1929 - 1995) се позовава на Макбет на Шекспир, като не променя линията на сюжета. Немският драматург окрупнява чрез фрагментарната структура на разказа проблема за жестокото лице на краля (водача, лидера, вожда). В тази версия Макбет е по-малко роб на страховете и скрупулите си и повече верен на желанието да превърне живота си в пространство, обитавано от духовете на жертвите си. Макбет според Мюлер предопределя смъртта си чрез смъртта на своите противници. ... |
|
|
"Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост - а само това вече е достатъчно сложно и комплексно." - така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
И Шели, и Сезан са имали сложни, достойни за фройдистки анализ, характери. Болезнено срамежливи, те били сподиряни от депресии, страхове, яростни изблици на чувства. И двамата притежават необходимия за творчеството егоцентризъм и неудържимия устрем към себеизява. И двамата искат да видят под невидимото. Шели търси символи, за да предаде неуловимите под видимата повърхност движения на мисълта - Сезан безразборно избира своите обекти, защото те са вторични спрямо самия акт на рисуването. Изображението в картините не може да засенчва динамиката на акта на сътворението. ... |
|
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени ... |
