За да се предотврати наближаващият апокалипсис, е образувана една задруга. Войник, крадец, принц и младо момиче са свързани от съдбата и надвисналото бедствие. Всяка крачка по този път променя групата, оформя дълбоки съюзи и големи вражди. Преследват ги враждебни сили, страхуващи се от онова, което те могат да отприщят. Армии водят война около тях. И всяка крачка си има определена цена - в кръв, загуба или сърдечна болка. Но сега те трябва да се разделят, за да поемат към един необятен леден простор и към една огромна световна столица, която познават само от легендите. Времето им изтича и само истината може да спаси ... |
|
Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл - позната още като строгата и студена майка на Вайълет - има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи. Да оцелееш в наборния ден е предизвикателство само по себе си. А след това започва наистина трудното. Когато си най-дребната, не умееш да се биеш и костите ти са чупливи, смъртта е само на един дъх разстояние... ... |
|
Добре дошли в една вселена, в която Империята на хората се простира из целия Космос, в която легиони водят войни на незнайни планети, а могъщи адепти, овладели изкуството на смъртта, плетат интриги и изпълняват ритуали, чието значение отдавна е забравено. Хароухарк Нонагесимус, последната некромантка от някога могъщия Дом Девети, има нужда от майстор на меча. А Гидеон Нав - крепостна слугиня и умел фехтовач, има меч, малко мръсни списания и спешна нужда да се разкара колкото се може по-далече от нещастната планета, която жалките останки от Девети обитават. За нейно огромно съжаление обаче, всичките ѝ бляскави опити ... |
|
"Ръката ми напипа нещо плоско. Извадих го и го разгледах. Дискета. Без етикет. Лежеше в дланта ми цялата тази смърт. Латентна, кодирана, чакаща. Стоях и те гледах как дишаш, гледах как гърдите ти се повдигат и отпускат. Гледах устните ти, леко разтворени, и в изпъкналата ти долна устна аз видях съвсем слаби следи от натъртване. Върнах дискетата обратно в чантичката ти. Когато легнах до теб, ти се сгуши в мен, пробуди се за миг, бъдещето засия у теб като ярък флуид и за мен не съществуваше нищо друго освен този момент. Това беше магията ти, че не живееше в настоящето. и знаеше как да ме заведеш там. Заведе ме за ... |