"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
Самурайски завети. Книга 3 от поредицата "Бележки от вечността". ... Стъпвайки на Бушидо - Пътят на воина - японците създават една самобитна култура, която няма аналог в света. Бушидо е етичен кодекс, философска доктрина и начин на живот, чиито акценти са умереността, предаността, воинските умения, честта и смъртта. Думата буши означава воин, а до - път. Йероглифът бу съдържа два елемента: "алебарда" и "спирам", тоест спирам с оръжие, налагам мир. Ето защо воинът е призван да брани мира и за тази цел калява тялото си и овладява бойните изкуства до съвършенство. Той винаги е готов да ... |
|
|
Алексей Хомяков е най-яркият, най-дълбокияти даровит руски славянофил, поставил началото на ново умствено развитие в руската история. Славянофилството е едно от най-големите духовни постижения на руската философия и политическа мисъл. Още в своето начало, дадено именно от А. Хомяков, то представлява завършена система от идеи и ценности, които се отнасят преди всички до общественото и държавното устройство на Русия, до нейните опорни точки и перспективи, както и за начина на живот на отделната личност. Това е консервативна философия и идеология не защото е обърната назад и възпира движението напред (а то не и така), а ... |
|
|
Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
Силата на демокрацията. ... В книгата са изследвани историческата еволюция и съвременните черти на държавно-политическата система и неутралитета на Швейцария, която отдавна се е превърнала в символ на демократична и миролюбива страна. Швейцарското развитие е основано на същите принципи, както в другите демократични държави – политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на фундаменталните човешки права и свободи, разделение на властите, развито гражданско общество. В същото време то има специфичен облик, който се дължи на важната роля на референдумите и другите форми на пряката демокрация в държавното ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
