Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
"Никога не съм и сънувал, че ще пиша книга за големия български футболист и треньор Манол Манолов-Симолията. Познавахме се. Отнасях се с голямо и искрено уважение към него. Мисля, че и Симо ми отговаряше със същото. Ценях най-много искрящата прямота в характера му. Той е един от героите на моята трилогия "Футболната романтика на България". Срещахме се неведнъж и по други поводи, извън журналистическите ми интереси. Знаех, че синът му Тома отдавна напусна България и хвърли може би завинаги корен в САЩ. Не подозирах, че има и друга рожба. Докато през зимата на тази 2016 година ми позвъни по телефона непознат ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
"Преди да разгърнете страниците на неповторимата биография на Гоце Делчев от неговия най-близък приятел и съратник П.К. Яворов, ще имате възможността да си припомните два от най-впечатляващите документа, в които Гоце отстоява същността си на българин и на български революционер в писмата си до Никола Малешевски и Ефрем Каранов. В тия документи апостолът декларира принадлежността си към българския народ, а в писмото си до Е. Каранов изрично подчертава своите съмнения в освободителната мисия на Русия към Македонските българи. Тука са прибавени и запазени документи от учителството на Гоце в Банско, където е главен ... |
|
|
"Впечатляващо е литературно-критическото и публицистично творчество на Благовеста Касабова. Всяка нейна книга показва образа на високоинтелигентен, съвестен и честен автор, който не се бои от истината. Тя има верен поглед за всичко, което ни поднася живота и което намира място в произведенията на нашите литературни творци от всички поколения. Като изявен литературен критик Касабова е наясно с литературните факти и явления. Нейните задълбочени анализи, усета ѝ за изящното слово, нейната позиция, която не търпи никакви цензурни ограничения и най-сетне, не на последно място, изразителния ѝ слог ѝ ... |
|
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Как избухна Големият хаос или откъде започна всичко? Сборник с анализи и статии. ... Близкият изток е наречен така от европейците. Той ни е близък и като география, и като история, и като съдба. Само преди няколко години под манифеста "Арабска пролет" държавния ред в този регион бе подложен на жестоки изпитания, а вълните на насилието и фанатизма достигнаха и до европейските столици. На арабски думата "фауда" означава хаос. От него се почва и апокалиптичната фигура на "халифа" Абу Бакр ал-Багдади със своята "Ислямска държава" на джихадистките главорези. Мохамед Халаф е един от ... |
|
|
Със своята темпераментна и проникновена публицистика, утвърждаваща свободата, демокрацията и неотменните човешки права, отхвърляща всяко насилие и всяка диктатура, с поведението си на гражданин и интелектуалец, "безследно изчезналият" Йосиф Хербст не изчезна безследно - той остана в историята на българската журналистика сред най-ярките имена. Тази книга има странна съдба. Неоценена преди, неиздавана след 9 септември 1944 г., трябваше да минат цели 15 години, за да види бял свят, за да ни убеди още веднъж, че словото на Йосиф Хербст и подир смъртта му продължава да бъде незаглъхващ вик за човечност, справедливост ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
