Душа в душата

Божана Апостолова Времетраене: 1:03 мин.

Спомени за Вера Мутафчиева. "Да пишеш спомени за обичан човек е занимание рисковано. В повечето случаи портретираният застива под бързо съхнещия лак на възхищението или се превръща в услужливо огледало на портретиращия. Книгата на Божана Апостолова е далеч от тези клопки. В написаното се усещат движещи се отражения на Вера Мутафчиева: личност силна, уязвима, възхвалявана, недочута, неразчетена... Извикана за живот от приятел, който я обича силно, безпощадно, търсещо... Така, както Божана може."
Юрий Дачев

Да обичаш живота, въпреки всички трудности, да съхраниш себе си, въпреки тежестта на немотията, която се е стоварила в живота ти без да пита и... грижливо да обръщаш внимание на духовното си израстване, въпреки несгодите и препятствията с финансите. Малцина биха успяла да постигнат това и ако имаха подобна съдба, едва ли често биха мислили за "храната" за своята душа. Но има и такива, които успяват да разперят "криле", въпреки "веригите", в които понякога животът оковава. Е, сред смелчаците, направили грандиозен полет, определено можем да включим и Божана Апостолова. Днес тя е поет, прозаик и издател, активен борец срещу неграмотността и ценител на книгата като необходимата храна за душата, но преди... преди години Божана е само едно скромно дете, което живее в бедност, в семейство с малко възможности.

Поетесата извървява нелек и дълъг път към успеха. И въпреки че нещата се променят и стават по-добри, Апостолова никога не крие от къде започва началото на израстването ѝ. Стартът е изключително тежък или както казва самата Божана в едно интервю за bTV "детството ми пъплеше от дървеници и глад". Мрачното начало на тежките години започва от рождената дата на Апостолова - 9 май 1945 г. - в село Цар Асен, Пазарджишко. Но въпреки че Божана е родена там, учи, израства и се реализира в Пловдив. Ученическите ѝ години протичат в изключително старание, макар и учителите видимо да подкрепят повече децата на родители с възможности и престижни професии, както споделя Апостолова в интервю за вестник "Стандарт". Е, въпреки това, един конкурс за стихове в училището обаче показва на Божана, че и тя може да бъде звезда. Тогава, едва в трети клас, Апостолова решава да напише стихотворения за конкурса и не след дълго хубавата новина, че печели трета награда и книга за подарък, я дарява с усмивка. Оттогава мисълта, че може да бъде поетеса, не си отива от главата на момичето. Затова следват и още стихотворения, които Божана решава да изпрати на един доказан и известен творец - Леда Милева. Отговорът от популярната поетеса не е впечатляващ, но определено е подстрекаващ - Леда споделя на Божана колко хубаво е, че е решила да пиша стихове и ѝ дава препоръка да чете повече художествена литература. Така Божана започва все по-често да избира книги из библиотекарските рафтове и... постепенно да расте (и физически, и духовно). Завършва българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". А след няколко години се радва и на първото си литературно постижение - през 1976 г. по книжарниците се появява дебютната книга с поезия на Апостолова, наречена "Нестинарска орис". През 1986 г. става факт и втората книга - "Необетован свят", отново поезия. Какво следва оттук нататък? Божана Апостолова продължава да бъде отдадена на писането на стихове, но решава да добави и едно ново професионално начинание. Малко преди 10 ноември 1989 г. Апостолова напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към Дирекция "Местна промишленост и битови услуги". Така започва да се занимава основно в сферата на полиграфията - стартира като събира поръчки за етикети, дипляни, календари и други материали, които след това печата в държавната печатница на Пловдив. Междувременно продължава да пише и да се радва на още издадени стихосбирки. Но това е само началото на пътя, който отвежда Божана към книгоиздаването и я прави собственик на нейното издателство - "Жанет 45". Основава го през 1989 г., а след него следват още постижения - студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с модерна техника.

През годините и библиографията на Божана, и авторите в списъка на нейното издателство започват да растат. Десетки поетични книги на Апостолова излизат на бял свят. Освен това авторката издава и проза - "Делнична библия" е първият роман на Божана Апостолова, който е биографичен и излиза през 1998 г., а през 2005-та е издадена и втората част на романа. С течение на времето някои книги и отделни творби на авторката преминават родните граници и са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, румънски, гръцки и други езици. През последните няколко години, вдъхновена от внучката си, Апостолова издава и детските книжки от поредица "Малката Божана". Избира да я нарече така неслучайно - внучката ѝ също носи името Божана. С течение на времето Апостолова и малката ѝ внучка стават творчески тандем, който създава книжка след книжка от приказната поредица за деца с главен герой малката Божана. А след като малкото момиче на баба вече започва да пораства, двете създават и поредицата "Малката Голяма Божана".

Що се отнася до попълненията в портфолиото на издателството, което Апостолова притежава - "Жанет - 45" става популярно с това, че продължава да издава български автори (включително и да дава път на младите родни писатели), въпреки че това често носи загуби. Но понякога и големи успехи - сред авторите, зад които стои издателството, са Стефан Цанев и Петко Бочаров, а също и изключително успешния Георги Господинов, автор със слава у нас и в чужбина, както и носител на множество литературни отличия, сред които швейцарската награда "Ян Михалски".

В житейския си опит Апостолова трупа и постиженията на активна подкрепа на литературните събития - основава фестивала "Пловдив чете" и създава културната инициатива "Младият Пловдив чете". Божана става основател и на престижната годишна литературна награда за поезия "Иван Николов", която се връчва от 1994 г. насам. Не спира да държи и натова издателската ѝ къща да подкрепя български автори. Иначе, както казва Апостолова (в интервю за новинарския сайт fakti.bg):

"Ha какво да се надяваме? Да стигнем до собствената си духовност? И как ще изкачим едно стъпало по-високо, щом не зачитаме, не уважаваме нищо ценно, нищо българско...

Културата е това, което ще спаси българите. Културният човек сам си намира работа, сам осигурява живота си. Всички други ще стоят стресирани като стадо овце на новите магистрали и ще се чудят накъде да поемат, какво да направят, как да усетят полъх на някакво щастийце..."

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com