Трудът е лексикално съпоставително изследване, в което си дават среща две неувяхващи езиковедски теми - темата за устойчивостта и темата за цвета. Явлението устойчивост се анализира с оглед на реализацията му в рамките на устойчивите словосъчетания с прилагателно име за цвят в българския и френския език. ... |
|
|
Книгата Технология и философия на творческото писане е систематично ръководство с много примери и практически упражнения. Тя запознава с общата теория на художествената литература и с правилата за създаване на литературна творба. Разгледани са различни видове произведения със спецификата на тяхната поетика и със съвети за успешно създаване на образци от тях. ... |
|
|
Речникът на общобалканската лексика в книжовните езици включва думи от езиците, образуващи балканския езиков съюз (албански, български, гръцки и румънски). Съдържа 544 речникови статии, във всяка от които са представени общите думи в споменатите езици (или най-малко в три от тях), като са анализирани на първо място сходствата (но и разликите) в значенията им, с бележки върху етимологията им и пътищата на заемане. Речникът е организиран по принципите на тезаурус, т.е. разделен е на три части, като отделните рубрики съответстват на отделни фрагменти от модела на света: външен свят - всичко извън дома, т.е. отвъд прага ... |
|
|
Съставители: Биляна Борисова, Кристина Йорданова. ... Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое-чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката на ... |
|
|
Трагичният път на руското човеколюбие."Часове преди да напусне тази печална земя, големият български литературовед, театровед, литературен критик, преводач (главно от унгарски и руски език), поет и изкуствовед проф. Чавдар Добрев остави своя последен земен труд с многозначителното заглавие Елипса във въздуха. Какво се крие зад това увлекателно метафорично заглавие? Авторът черпи вдъхновение за тази метафора от знаменитото есе на Ортега и Гасет за Достоевски и разширява неговия духовен периметър до естетико-художествената елипса на влиянието на руската литература върху световната литература. Може да се каже, че ... |
|
|
Настоящият труд засяга древността на българския език и дава отговор на много въпроси. Читателите ще разберат какъв е характерът на речта на Орфей: без да е нещо странно и екзотично - просто е древен вариант на нашата. Благодарение на речника от над 660 думи всеки може да се убеди в истинността на това твърдение. Повечето от тълкуванията са направени от професионални лингвисти, но до този момент никой не е събрал в цялостен труд откритията на учени, като Ерих Бернекер, Август Фик, Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Георги Сотиров и т.н. В няколко приложения са дадени ясни обяснения защо, след като ... |
|
|
Prof. Dr. Cyril Pavlikianov, Dr. Habilitatus (D.Sc.), Ph.D., M.A. was born in Sofia in 1965. He obtained his Ph.D. degree in Byzantine History at the National and Capodistrian University of Athens in 1998. He was Assistant Professor of Modern Greek Philology in 1998–2001, and Associate Professor of Byzantine Literature in 2001–2007 at the Faculty of Classical and Modern Philology of the University of Sofia “St. Kliment Ohridski”. In 2004 he obtained the scientific degree of Doctor Habilitatus (Doctor Scientiarum) in Mediaeval History, and in 2007 was elected full Professor of Byzantine Philology and Palaeography in the ... |
|
|
Студията Борба за ятовия знак на Стилиян Д. Иванов представя кратка история на старобългарския белег ѣ, изключен от азбуката ни през 1945 г. вследствие на груба външнополитическа намеса. Дискусията за мястото и необходимостта от ят в българския книжовен език се води първоначално от нашите просветни дейци, а след Освобождението - от езиковеди, филолози, писатели и дори духовни водачи. Политизирането на темата довежда до събития, чието разглеждане днес следва да получи своята справедлива историческа оценка. Борба за ятовия знак е историографско изследване, базирано на публикации, отразяващи правописните възгледи на ... |
|
|
Тематиката на сборника е разнообразна и засяга въпроси, свързани с проучването на българската и полската фразеология от различни аспекти и с подходите при лексикографското описание на фразеологичните единици. Студиите и статиите в представяния сборник внасят нови щрихи в изследването на българската и полската фразеология в едноезиков или съпоставителен план и ще бъдат полезни за всички, които се интересуват от съвременното състояние на славянската фразеология, както и от проблемите на фразеографията. ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век под общата редакция на проф. Валери Стефанов излиза в допълнено издание в един том, в който са описани пет сцени от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданието очертава една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
Макар и съставена от отделни статии, книгата изгражда цялостно (монографично) вътрешно пространство, където литературата е мислена като пълноценната философия на българското битие в историята, на българското влизане в модерната история през епохата на Възраждането. Самото Възраждане е мислено като българското осево време (Achsenzeit) в ножицата между автохтонните вертикални наследства (фолклора, дълбоката колективна памет) и външните хоризонтални въздействия - класическата модерност на XVIII и XIX век; но още повече типологичните съответствия между тях. Книгата предлага по-скоро едри сравнителни типологии между ... |
|
|
Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
