Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
|
Съставител, превод, уводна статия - Христо Карагьозов. ... "Как можем да дадем определение за изкуство? Кое е изкуство и кое не трябва да се нарича така? Какво е въображение, усещане, впечатление и мисъл? Какво е езикът и какво - магията? На всички тези въпроси отговор дава мащабното изследване на оксфордския професор и философ от първата половина на XX век Р. Дж. Колингуд Принципи на изкуството, представляващо вдъхновен и остроумен анализ на психологическите механизми, стоящи зад възприятието ни за изкуство. Античност, средновековие, ренесанс, барок, романтизъм, съвременни стилове - примери от всички епохи и ... |
|
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
Друг поглед към философията на Средновековието. ... "От хоризонта на мощния си изследователски опит Андреас Шпеер се застъпва за меродавно разбиране на философията и нейната история. Той подчертава необходимостта от разчупване на историографската статика, линеарното разделение по епохи. Поставя под въпрос колониалния прочит с неговите националистически и европоцентрични предразсъдъци. Акцентира върху историческия елемент на философстването и връзката му с общите социални процеси. Самото средновековие, доказва той, е твърде комплексно, за да бъде представяно от една перспектива, и то като хомогенно. Решаващите ... |
|
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
От началото на 2010 г. случаите на депресия, тревожност, самонараняване и самоубийство рязко нарастват. Отгоре на това детството на играта е вече окончателно заменено от детство в екрана. Защо се случва това? В Тревожното поколение Джонатан Хайд излага ключово изследване на срива в психичното здраве на подрастващите и план за здравословно и свободно детство. Тук той описва как голямото пренастройване на детството е възпрепятствало социалното и неврологичното развитие на децата и води до лишаване от сън, разпокъсване на вниманието, пристрастяване, самота. Авторът обяснява защо социалните мрежи вредят на момичетата ... |
|
|
Тази книга е изследване на естествения и изкуствения интелект (AI). Какво е естествен интелект, какви са изчислителните теории за интелекта, какви са ограниченията на изкуствения интелект и опасностите от смесване на виртуални фикции и реалност? Естествената интелигентност се корени в самата същност на живота с менталните му форми и затова тя не може да се симулира вън от него. Границите на AI са граници на изчислението. Всяка жива форма е специфично интелигентна в структури, функции, ментални форми и поведения. Жизненият процес е самоцелен: той е насочен към запазването си чрез работа срещу ентропията. Формите на AI са ... |
|
|
Важната роля на възрастните за съзряването. Децата следват примера на приятелите си. В техния свят най-важното е да си готин. Връстниците често имат много по-голямо влияние от родителите върху формирането на ценностите, идентичността и моделите на поведение. Тази тенденция обаче далеч не е естествена и може да бъде твърде опасна. Тя накърнява сплотеността в семейството, осуетява здравото развитие и подхранва младежка култура, белязана от агресивна враждебност и преекспонирана сексуалност. В книгата се обръща внимание и на безпрецедентните предизвикателства, които ни отправят дигиталните устройства и социалните мрежи. ... |
