Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
В компанията на д-р Уотсън, отправете се на среща с прочутия детектив с фантастичен усет към детайла и логическите заключения. Великата класика на английската криминална литература, с нов прочит, във великолепно илюстриран превод, най-близо до оригинала от 1887 г. Една изключително красива книга, много богато илюстрирана от Винсент Малие, който е доста голямо име във френските комикси. Той е съавтор на Les Aquanautes, Le Grand Mort, La Quête de l’oiseau du temps, Ténébreuse... Името на Винсент Малие се свързва с това на Лоизел, авторът на митичния Питър Пан: той рисува Търсенето на птицата на времето и ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
|
Завладяващ роман за тайнствата на българската природа, митология и фолклор. Родопският параклис е скрит дълбоко в горите на Родопа планина. Всеки в нужда може да потърси помощ. Това свято място пази и помага на нуждаещите се. Малцина са посветени в тайнствата на вечната борба между Доброто и Злото. Пазителите на параклиса имат изконна мисия - да пазят равновесието между хората и митичните същества. От векове между тях и горските създания съществува неписано примирие - царят на гората и неговите водачи контролират своите да не вършат злини на хората, а пазителите вардят горите от човешките набези. Уви... Задават се ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Бивш командир разказва за частната армия на Кремъл. ... Книгата на Марат Габидулин за първи път разбулва секретността около армията Вагнер - частна военна компания (ЧВК), чието съществуване дълго време се отричаше от властите в Русия. Въпреки това действията на Вагнер винаги са били в служба на Кремъл, било то в Донбас, в Крим, в Централноафриканската република, в Мали или в Сирия. Днес вагнеровците са в Украйна. В редовете им вече набират и осъдени престъпници. Заради всичко това през 2023 година САЩ обявиха ЧВК Вагнер за международна терористична организация. Марат Габидулин не е разкаял се човек. Той е горд, че се е ... |
|
|
1828 година. Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон, е доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел. Там години наред изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за деня, в който ще постъпи като студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан още Вавилон. Неговата прочута кула, студентите и учените, които се трудят в нея, са най-големият център в света, посветен на изкуството на превода - и по-важното, на магията. Среброделието - използване на значението, изгубено в превода, като енергиен източник, посредством омагьосани сребърни кюлчета - ... |
|
|
Джурасик парк среща Годзила в атомно забавление от различно измерение! Джейми Грей има всички причини да е бесен на света - уволнен е несправедливо от скапания си шеф и му се налага да разнася храна в разгара на пандемията. Но точно при една доставка среща свой стар съученик, който има спешна нужда от подходящ човек за секретна работа. За която не може да каже нищо определено, освен че се отнася до защита на големи животни. Джейми е готов на всичко и се навива от раз. Скоро обаче ще разбере, че тези големи животни не са на Земята. Или по-точно са, но не на нашата Земя. Учените са открили път към съседно измерение, ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
