"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
|
Майкъл Дрейтън (1563-1631) е английски поет. Неговите сонети се класират сред най-добрите творения на периода и са на второ място след тези на Шекспир. Поредицата сонети "Идея" на Майкъл Дрейтън за първи път се появява в превод на български език. Елегантният, аристократичен жанр на сонета не присъства в българската поетична традиция (освен в най-ново време). Чрез нежните, остроумни, тъжни или по философски примирени строфи Дрейтън сякаш посяга към нас през вековете, за да можем да споделим частица от живота на поета, от неговата любов, болка, отчаяние или надежда. Изящни като бисери, сонетите на Дрейтън ще ... |
|
|
Иржи Жачек е роден на 6 ноември 1945 година в Хомутов, Чехия. Завършил е строително инженерство. Работил е като редактор в издателства и списания, а през последните десетилетия - писател на свободна практика. Автор е на повече от 50 книги със стихове за възрастни и деца, басни, епиграми и афоризми, приказни, театрални и телевизионни пиеси, детска енциклопедия. Между последните му книги са "Чешко море" (1999), "Трето полувреме" (2009), "Сонети" (2015). Иржи Жачек е сред най-видните и четени съвременни чешки поети, с трезвен поглед към битието на обществото. Той е познат и на българските ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
Избрани стихове и поеми. ... Превъртане на световете Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал у будилникът, кафето е възвирало и вятърът е ровел в разтворените страници, небето сменяло боите си, а той е сменял ризите, играел с котарака, в съня си се е стряскал. И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил, седейки във креслото си,е слушал радио и гледал как мъглата от ... |
|
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
