Дебютният роман на Менгесту "Прекрасните творения небесни", отличен с наградата на в. "Гардиън" за първа книга се занимава с трудните въпроси на идентичността, самотата, класовите и расови разделения, упорството и надеждата. Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с ... |
|
|
В будизма числото 108 символизира преодоляване на препятствие и извисяване на ново ниво. Сто и осем стъпала водят до много от храмовете в Корея, сто и осем са зърната на броеницата за отбелязване на рецитираните сто и осем мантри, сто и осем земни изкушения трябва да бъдат преодолени за постигането на нирвана. Сто и осем са и поемите в тази първа по рода си стихосбирка, представена на български език. Творбите, подбрани в „Дзен поезия от Корея“ принадлежат на жанра, известен на корейски като сонши. Дзен е японското наименование на течение в махаяна будизма, което на китайски се нарича чан, а на корейски – сон. Поради ... |
|
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
|
|
Сто двайсет и осем деца намират смъртта си при рухването на новопостроен санаториум в Клерфон в третата книга от серията с най-добрите романи на Жорж Сименон от поредицата “Крими”. Правителството търси изкупителна жертва в лицето на министъра на строителството Поен. В конфиденциален телефонен разговор и извън правилата министърът въвлича Мегре в заплетената политическа афера. За комисаря от френската полиция политиката буди боязън. Но сега случаят е малко по-различен, а разследването ще разкрие много от тайните и интригите из най-високите постове в държавата. ... |
|
|
С предговор от Хорхе Букай. ... Това не са приказки за деца. Това не са приказки за възрастни. Това са приказки за пораснали деца, т.е. тези, които са запазили детската чистота и невинност, доброто си сърце и оптимизъм, но наред с това притежават отговорност и зрелост. Всичко това заедно прави мъдростта, която знае какво иска от Живота, но се пита и Той какво очаква от нея. Книгата съдържа 36 приказки, в които има юнаци, змейове, подземни царства, принцеси, говорещи животни, магьосници. Символите и метафорите достигат директно до душата. Така посланието заобикаля съпротивите на разума и егото. "Приказките на ... |
|
|
Крум Босев е роден през 1920 г., завършил е право. За активната антифашистка дейност е арестуван и въдворен в концлагера "Еникьой". Работил е в младежкия печат и БТА. По-късно преминава на дипломатическа работа. Бил е аташе по печата и културните въпроси във Варшава и Москва, управляващ българското посолство в Пекин по време на "културната революция", първият български посланик след смъртта на Франко в Испания, посланик във Великото херцогство Люксембург. Крум Босев е първият българин, стъпил на Северния полюс. Автор е на книгите "Към полюса в полярната нощ", "Съветски меридиани", ... |
|
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
|
|
Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
