Кой е Коста Тодоров? Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон ... |
|
|
Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас. Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за "съвършено ... |
|
|
Истории на легендарните воини на Елада. Спарта е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест. Самите спартанци не ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ); демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции); съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време); разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
И още над 400 турски пословици и поговорки. ... Турските пословици са едни от първите в света, които са събрани и публикувани още през 1074 г. Махмуд Кашгари съставя в Багдат първия турски речник Diwan-I Lugatit Turk, в който включва и 290 пословици. Сред тях са например "Един гарван зима не прави" (не губи надежда от едно нещастие), "И петте пръста не са еднакви" (отхвърляне на утопията за човешкото равенство) и много други. Турските пословици се отличават и с голямо тематично разнообразие - за лъжата и истината (На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат), за бедността и богатството (Лудият ... |
|
|
Изданието е с нов превод на български език. Колекция "Селинджър" в четири книги. ... "Претенциите на новия превод са, че в много по-голяма степен се доближава до автентичния текст на автора и езика на неговите герои. Някои от направените вече коментари и сравнения между двата превода скоро ще подпалят социалните мрежи. Изборът на преводач не беше случаен: висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична изобретателност, която може да бъде доведена до еквилибристика, но и преводаческа смелост, за която някои твърдят, че е на крачка от езиковата бруталност. Тънко познаване на ... |
|
|
Пътят на свещената истина. Книга 10 от поредицата "Бележки от вечността". ... "Дхаммапада" е съкровищница от прости и поетични афоризми, представящи непреходната мъдрост на Буда и неговото морално-етично и философско учение, чиято цел е човешкото щастие и избавянето от страданията. Думата "дхамма" означава "вечна истина", "свещено учение" и "закон", а "пада" – "път". Мисли от книгата "Всичко онова, което сме, е резултат от нашите мисли. То е съградено върху тях и умът е върховният ни водач.""Нека човек побеждава гнева с обич; ... |
|
|
"В ранната утрин на 1 април 2034 г. в град Е. са се струпали репортери от всички национални вестници, радиа и дори две телевизии. Докато пресича центъра под навъсените облаци и влажния вятър, които с нищо не подсказват, че пролетта идва, помощник-ветеринарят Евлоги Гюлов се опитва да си спомни кога за последно градът е влизал в новините. Много, много отдавна. Но предната вечер се е случило нещо съвсем необичайно. И злокобно. Изчезнала е млада жена, при това - проститутка. Започнал с хлад и облаци, този 1 април постепенно ще разкрие, че зад привидно спокойната повърхност в малко градче в Югоизточна България клокочат ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
