Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас. Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за "съвършено ... |
|
|
Истории на легендарните воини на Елада. Спарта е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест. Самите спартанци не ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ); демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции); съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време); разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
|
|
Три епохи на държавна репресия. ... Изследването проследява конструкцията на първия поръчков политически процес при Тодор Живков, след като през 1954 г. той е определен за първи секретар на "ЦК" на "БКП". Процесът има за цел да се даде възмездие на офицери от бившата 3 -та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20 -те години на ХХ век. Механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии. Разкрити са методите, ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
"В ранната утрин на 1 април 2034 г. в град Е. са се струпали репортери от всички национални вестници, радиа и дори две телевизии. Докато пресича центъра под навъсените облаци и влажния вятър, които с нищо не подсказват, че пролетта идва, помощник-ветеринарят Евлоги Гюлов се опитва да си спомни кога за последно градът е влизал в новините. Много, много отдавна. Но предната вечер се е случило нещо съвсем необичайно. И злокобно. Изчезнала е млада жена, при това - проститутка. Започнал с хлад и облаци, този 1 април постепенно ще разкрие, че зад привидно спокойната повърхност в малко градче в Югоизточна България клокочат ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
