Това е разказ за борбата на човека за правото да мисли - битка по-голяма от всякакви сражения с куршуми и мечове, която върви от началото на Историята, тема вълнуваща ни и сега. Това е битка за толерантност, борбата на непокорния и несломим човешки дух за правото да има собствени мисли и убеждения и свободата да ги изразява. В тези страници има убийци, който измъкват хора от леглата им за да ги бесят, защото са избрали да мислят различно от тълпата; има похот и грабеж, които превръщат нормалният човек в звяр, които безогледно палят и хитруват; има любов, която ги подтиква да умрат стискайки здраво неясната мечта; има ... |
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
|
Есета. ... "Немски литературни простори" предлага двадесет размишления върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта. Есетата на Венцеслав Константинов са възникнали в дългото общуване с творчеството на големи немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е автор на книги с есета, афоризми и стихове, на студии, статии и ... |
|
Как подсъзнанието управлява поведението? Политиците, които харесвате, бакшишът, който давате на келнера - всички съждения и възприятия отразяват действията на нашия ум на две нива: съзнателното, за което знаем, и подсъзнателното, което е скрито от нас. Второто отдавна е било обект на предположения, но през последните две десетилетия учените са разработили забележителни нови средства за изследване на скритите механизми на ума. Резултатът от тази лавина от изследвания е една нова наука - именно тя е сред акцентите на обогатяващата книга Подсъзнателното. Именно, тази наука спомага за коренната промяна в разбирането ни за ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Дървото на свободата понякога трябва да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани." Томас Джеферсън Тази книга представя философските тези на Томас Джеферсън, най-гениалния сред бащите основатели на американската нация - държавник, ерудит, полиглот, визионер, изобретател и крупна фигура от епохата на Просвещението. Основните теми, които авторът дискутира, са свободата на личността, деспотичните системи и практики, които я застрашават, и начините и средствата, с които хората разполагат, за да я защитят. Включените тук цитати изграждат цялостна философска ... |
|
В началото бе словото... Как са възникнали езиците по света и как са се развивали във времето? Защо едни процъфтяват, а други умират? Може ли езикът да надживее залеза на цивилизацията си? След 200 години всички ли ще говорят на китайски? Известният шведски учен Торе Янсон води читателя на вълнуващо пътешествие из джунглата на езиците по света - от скалните рисунки до египетските йероглифи, от класическите езици като гръцкия и латинския до съвременното господство на английския. Проследена е еволюцията на езиците и връзката между история, общество и език. Торе Янсон е роден през 1936 г. в Стокхолм, Швеция. Следва ... |
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
Някои сходства в психичния живот на диваците и невротиците (1912-1913). ... В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас. Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха ... |
|
Дейл Карнеги (1888–1955) е пионер в онова, което днес наричаме развитие на човешкия потенциал. Неговите лекции и книги са помогнали на хора от цял свят да станат уверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г., когато откривал първия си курс по говорене пред публика с теоретична лекция, Карнеги бързо забелязал, че участниците са се отегчили. Тогава той избрал напосоки един мъж и го поканил да се представи накратко. Когато курсистът приключил, той помолил още един да стори същото и тъй нататък, докато всеки не получил възможност да направи кратко изказване. Накрая, насърчавани от своите съкурсници и ... |