Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
|
Вечната история за битката между доброто и злото оживява във вълнуващата адаптация на Никос Казандзакис. Тезей, синът на царя на Атина, е изпратен в Крит, за да бъде пренесен в жертва на Минотавъра. Никой не вярва, че ще оцелее. Но Тезей е герой. Момче, призвано да се превърне в мъж, който ще разтърси основите на света. Умело вплитайки мит и историческа действителност, Никос Казандзакис изгражда една мозайка от изящно слово, което ще пренесе читателя в Древна Елада. Време на прогрес, когато хората мечтаят да полетят, за да станат богоподобни. Време, когато светът се променя, когато морето бива завладяно от бързи галери, ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
|
"Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило. Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е - обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ... |
|
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
|
"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
Гласът на болката в свят, превзет от пошлостта. Обещанието е разказ за семейство Сварт и в него има всякакви произшествия: секс, наркотици, пропилени дни и нощи, стрелба, змийска отрова, има драматизъм, сблъсъци и смърт. Галгът не пести ритъма и звуците, не пести красотата и смелостта, не пести и жалостта към петимата от семейство Сварт, едни съвременни Будеброкови, над които сякаш тегне проклятие и които сами се закопават - и в преносен, и в съвсем буквалния смисъл на думата, защото във всяка от четирите части погребваме поредния Сварт, който всъщност и приживе не е бил особено жив, и наблюдаваме неизречената, а често ... |
|
|
Роман за любовта и смъртта. Спокойно може да се каже, че романът "Нилс Люне" на Йенс Якобсен е своеобразна енциклопедия на любовта, създадена красиво, точно и живо. Любовта е най-различна, и обикновено е в зависимост от възрастта и емоционалното състояние на хората. Подобна е младежката любов на Нилс към неговата млада леля - хубавицата Едел, чувствената му страст към Фрау Бойе, светлото му ефирно увлечение по малката му братовчедка Фенимора и обичта към скромната му съпруга Герда. Но общата тема, която преминава като тънка червена нишка през цялото повествование, е откриването на собственото "аз", ... |
