Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
|
"Мен можеш да обичаш по езически начин." Това казва Лидия Стиле на Арвид Шернблум. Някогашното невинно момиче, което той е целунал зад люляковата беседка, сега е зряла и самостоятелна жена. Освен това е обвързана в брак, както и той самият. Когато обаче десет години след последната им среща случайността отново ги събира, любовта им се разгаря като преди. И Лидия не се страхува да се отдаде на страстта си, последствията от която той може само да предусеща. Роман за любовта, илюзиите и примирението на фона на идиличния Стокхолм от началото на XX век, в който майсторски ни потапя Ялмар Сьодерберг, един от най- ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
Портретът на Дориан Грей е едно от най-признатите произведения на Оскар Уайлд и единственият роман в творчеството му. Един разказ за фантастично красив, но порочен млад мъж, който притежава чудноват портрет. Докато той извършва актове на жестокост и порок, собственото му физическо тяло остава младо и красиво. Постепенно портретът се променя и започва да се превръща в нещо грозно и отвратително, отразявайки характера на собственика си. В романа си Оскар Уайлд преплита съдбите на всевъзможни персонажи от края на XIX век. Съчетава умело сарказъм с хумористични и остроумни диалози, като изкусно осмива порядките на ... |
|
|
Джером Клапка Джером (1859 - 1927) е автор на около 50 книги - романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Разказите в настоящия сборник се издават на български за първи път. ... |
|
|
В книгата Командирът на смъртта, петата и последна книга от поредицата Последният викингски крал, посветена на живота на Харалд Сигурдарсон (1015 - 1066), героят най-после е осъществил желанието си да бъде едноличен владетел на Норвегия, но все още преследва една голяма мечта: с дръзки действия той се опитва да възстанови старото Северноморско кралство, в което Норвегия, Дания и Англия се управляват от един и същ крал. Когато английският крал Едуард Изповедника умира на 5 януари 1066 година, започва безмилостна битка за най-важния престол в Северна Европа. Харалд също се включва в надпреварата за кралската власт в ... |
|
|
В романа Просто страст Ани Ерно документира желанията и униженията на едно човешко сърце, пленено от всепоглъщаща страст. Заличавайки границата между факти и измислици, неназован разказвач се опитва да начертае емоционалния и физически ход на нейната двегодишна връзка с женен чужденец. Със смелост и прецизност, тя търси истината зад едно съществуване, изживяно изцяло за някой друг, и в последствие успява да я намери. Ани Ерно е носителка на Нобелова награда за литература за 2022 г., за "смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет"."От септември ... |
|
|
Ранно утро. Жена, която прави обичайния си крос, сега бяга, за да спаси живота си. Ужасена е, защото преследвачът е безмилостен. Опитва се да се скрие зад дърво, но онзи вече я настига. Тя изскача от прикритието си и се втурва напред. Изведнъж пред нея зейва черна пустота. Излязла е от гората. Скали. Океан. Обръща се, но той е почти до нея. Надежда за спасение няма. Губи равновесие, от гърдите ѝ се изтръгва нечовешки писък, докато лети надолу под проливния дъжд и пронизващия вятър... след миг обезобразеното ѝ тяло лежи на каменистия бряг. Жестоката смърт на младата жена разбива на пух и прах спокойствието в ... |
|
|
Тера Алта се превръща в проникновен размисъл за стойността на законите, възможностите на правосъдието и легитимността на отмъщението, и най-вече за съдбата на един човек, търсещ мястото си под слънцето. Едно ужасно престъпление разтърсва района на Тера Алта. Собствениците на най-голямата фирма в пределите му - Графикас Адел, са намерени убити след жестоки изтезания. Случаят се поема от младия полицай и страстен читател Мелчор Марин, преместен от Барселона преди четири години, с тъмно минало зад гърба си, превърнало го в легенда за колегите. Той се надява, че миналото му е погребано под новия му щастлив живот като съпруг ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
