Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
Сбъдването на най-съкровената ѝ мечта се превърна в най-мрачния ѝ кошмар... "Искаш ли да бъдеш богата? По-богата, отколкото в най-смелите си мечти?". Този въпрос задава Джаксън, тайнственият непознат, на двайсетгодишната Лу Ан. Той има предложение: гарантира ѝ голямата печалба от националната лотария. Тя трябва само да си купи билет. И да получи сто милиона долара на пищна церемония в Ню Йорк. Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е неин баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря ѝ да има по-щастлива съдба. Лу ... |
|
Саша Чорни 1880 - 1932 година е един от най-изтъкнатите руски сатирици, редом с М. Зошченко, А. Платонов, И. Илф и Е. Петров. Понякога иронията на Чорни е по-тънка, хуморът - по-остър, но вероятно заради огромното си поетическо творчество той неизменно запазва своя лиризъм и дълбоката връзка с фантазното. В настоящия сборник за първи път на български се представя най-доброто от неговата проза. Своеобразен връх са разказите, събрани в посмъртната книга "Войнишки приказки", които все така удивляват със своето образно, чувствено и стил. ... |
|
От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
От авторите на "Платон и птицечовката влизат в бара" - ново смешно изследване на философията, илюстрирано с карикатури. Даниъл Клайн и Томас Каткарт се отдават на дълбок размисъл и пишат смешни неща от десетилетия. Сега те се заемат да ни помогнат да вникнем във философията чрез карикатури и в карикатурите чрез философия. Засягайки такива теми като религия, пол (и джендър философия), познание, морал и смисъла на живота (или липсата на такъв), авторите използват блестящото остроумие на най-добрите карикатуристи, за да представят всички важни философски дебати в историята и в настоящето. За разлика от ... |
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
"Представете си - разказват ви история за късметлия, купил на безценица шедьовър. В случая картина от китайски художник, всепризнат майстор. Веднага възприемате историята като измислена. Тя става още по-невероятна, ако протича в България. Често виждаме родината си мърмореща, окайваща се. И в тези родни предели някой неочаквано е погален от съдбата? Невероятно! Това описва Мирослав Михайлов в своята книга В кой край на света ще намериш благородство. Но не го измисля, а го съобщава. Защото всичко е станало наистина. Авторът го разказва не само забавно, но и откровено. Едно към едно. В своя опит да осребри ... |
|
Рени Григорова Михайлова е родена през 1968 година в град Севлиево. От ранна детска възраст участва в постановки на Младежки театър, продукции на Българската национална телевизия, радио и кино. Има редица статии в пресата и електронните медии! Личност с разностранни умения и интереси в настоящето издание представя един смешно-тъжен поглед на нашето ежедневие, за което мисли, че ще бъде приятен отдушник в обстановката на световна пандемия от ковид 19! ... |
|
Албена Стамболова е българска писателка, преводачка и преподавателка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата. Автор е на книгите "Многоточия" (1995), "Това е както става" (2002), "Хоп-хоп звездите" (2003), "Боледуване в смъртта" (2004) - психоаналитично изследване. Предишната ѝ книга е романът "Авантюра, за да мине времето". ... |
|
Сборник разкази, в който основна тема е Бургас. Колоритни герои, интересни истории, полъх на море и спомени за слънчеви летни дни. Разкази, които остават скрити за туристите и плажуващите. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |