Документални записки от интервюта с една от най-забележителните обединяващи фигури в българската култура от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 г. и излизали в пловдивския вестник "Марица". Книгата е повече от ценна и е в чест на една годишнина, която България и българската култура не бива да подминават - 100 г. от рождението на Атанас Кръстев, без когото Старият Пловдив можеше вероятно и да се случи, но не по онзи магичен начин, по който се случи. Тя цели не просто да разкаже историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50 -те години на XX век до края му, но и ... |
|
|
Бягството на България към свободния свят. Удивително малко българи се замислят, че като европейски граждани имат свободен достъп до земите, за които поколенията на дедите им са хвърлени в загубените балкански и две световни войни, водени в името на мъртвородения в Сан Стефано национален идеал. Те могат да пътуват, да търгуват и да притежават имоти там, без да рискуват дори един човешки живот. С брутния си вътрешен продукт и другия му измерител - покупателната способност - в днешни дни България е по-богата от всякога. Въпреки тези насърчителни показатели тя крета последна в Европейския съюз. Скована в управленска ... |
|
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
Пригответе си любимо питие, позиционирайте се на любимо място и - пътувайте в компанията на сладкодумеца. Ако след това виждате големи морета и реки, вълшебни дъги, редки птици, индиански светилища, северни сияния, ако чувате свещени мантри или етно песнопения, аржентинска хармоника или перуанска сампоня, птичи гласове или мощния грохот на падащата вода на водопадите - повярвайте, били сте и вие там!"Ако първата книга на маестро Стефан Диомов беше поклон преди всичко към музиката - най-висшият начин за себеизразяване и най-мощният канал за общуване, втората книга ни пренася в нашия съвършен дом, където е ... |
|
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |
|
|
От авторите на "Платон и птицечовката влизат в бара" - ново смешно изследване на философията, илюстрирано с карикатури. Даниъл Клайн и Томас Каткарт се отдават на дълбок размисъл и пишат смешни неща от десетилетия. Сега те се заемат да ни помогнат да вникнем във философията чрез карикатури и в карикатурите чрез философия. Засягайки такива теми като религия, пол (и джендър философия), познание, морал и смисъла на живота (или липсата на такъв), авторите използват блестящото остроумие на най-добрите карикатуристи, за да представят всички важни философски дебати в историята и в настоящето. За разлика от ... |
|
|
От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
|
Саша Чорни 1880 - 1932 година е един от най-изтъкнатите руски сатирици, редом с М. Зошченко, А. Платонов, И. Илф и Е. Петров. Понякога иронията на Чорни е по-тънка, хуморът - по-остър, но вероятно заради огромното си поетическо творчество той неизменно запазва своя лиризъм и дълбоката връзка с фантазното. В настоящия сборник за първи път на български се представя най-доброто от неговата проза. Своеобразен връх са разказите, събрани в посмъртната книга "Войнишки приказки", които все така удивляват със своето образно, чувствено и стил. ... |
|
|
Сбъдването на най-съкровената ѝ мечта се превърна в най-мрачния ѝ кошмар... "Искаш ли да бъдеш богата? По-богата, отколкото в най-смелите си мечти?". Този въпрос задава Джаксън, тайнственият непознат, на двайсетгодишната Лу Ан. Той има предложение: гарантира ѝ голямата печалба от националната лотария. Тя трябва само да си купи билет. И да получи сто милиона долара на пищна церемония в Ню Йорк. Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е неин баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря ѝ да има по-щастлива съдба. Лу ... |
|
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров, то това несъмнено е Зошченко. Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
