"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
Бягството на България към свободния свят. Удивително малко българи се замислят, че като европейски граждани имат свободен достъп до земите, за които поколенията на дедите им са хвърлени в загубените балкански и две световни войни, водени в името на мъртвородения в Сан Стефано национален идеал. Те могат да пътуват, да търгуват и да притежават имоти там, без да рискуват дори един човешки живот. С брутния си вътрешен продукт и другия му измерител - покупателната способност - в днешни дни България е по-богата от всякога. Въпреки тези насърчителни показатели тя крета последна в Европейския съюз. Скована в управленска ... |
|
|
Романът "Рано или късно" е базиран на много действително случили се събития, преплетени в сюжетна линия, криволичеща между три периода - третото българско царство, опита за изграждане на социализъм и времето след разпада му. Вероятно ще разпознаете някои от героите, други са събирателни образи, трети са включени с реалните им имена. В него се разказва за изключителни личности, като Димитър Талев - най-големия български писател, Ива Ваня - звездата на немското нямо кино, за Аспарух Лешников - Ари - певецът, покорил сърцата на милиони почитатели на шлагерната музика в Европа и Америка, както и за мракобесни ... |
|
|
Романът "Рано или късно" е базиран на много действително случили се събития, преплетени в сюжетна линия, криволичеща между три периода - третото българско царство, опита за изграждане на социализъм и времето след разпада му. Вероятно ще разпознаете някои от героите, други са събирателни образи, трети са включени с реалните им имена. В него се разказва за изключителни личности, като Димитър Талев - най-големия български писател, Ива Ваня - звездата на немското нямо кино, за Аспарух Лешников - Ари - певецът, покорил сърцата на милиони почитатели на шлагерната музика в Европа и Америка, както и за мракобесни ... |
|
|
"Представете си - разказват ви история за късметлия, купил на безценица шедьовър. В случая картина от китайски художник, всепризнат майстор. Веднага възприемате историята като измислена. Тя става още по-невероятна, ако протича в България. Често виждаме родината си мърмореща, окайваща се. И в тези родни предели някой неочаквано е погален от съдбата? Невероятно! Това описва Мирослав Михайлов в своята книга В кой край на света ще намериш благородство. Но не го измисля, а го съобщава. Защото всичко е станало наистина. Авторът го разказва не само забавно, но и откровено. Едно към едно. В своя опит да осребри ... |
|
|
Топла, смислена и внимателна, книга, "Гимназия на своя хълм" е сборник с избрани стихотворения на поета Гълъб Ковачев. Автор, който приживе стоеше встрани от литературните състезания и претенции и написа книги с прекрасна поезия. Стиховете в книгата са подбрани от редактора - Николай Милчев. Художник е младата илюстраторка Ина Христова. ... |
|
|
В годините на Побъркания Преход ни налазиха всевъзможни одиозни типове. Кирил Петков, наречен от своите хора Просто Киро, обаче е нещо извънредно. Той наистина е Великият Случайник. Но не беше наврян случайно във Властта. В българската политика и публичност се появи един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Киро. И този човек управляваше държавата - и ако не беше разкаран набързо, можеше да я подпали от четирите ѝ краища. Тъй или иначе, той остави своя разкривен отпечатък върху българската политика - и тя много трудно ще си възвърне някакво относително ... |
|
|
Това, което някога беше Хуйку набъбна, еректира, обрасна с десетки нови истории, отърка се в хилядната публика на Пощенска кутия за приказки и сега се завръща като Български антинародни приказки. Илюстрациите са дело на Ася Кованова и Андрей Кулев. ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Книгата включва очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха. Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са: Богомил Райнов Любомир Левчев Йордан Радичков Николай Хайтов Тончо Жечев Георги Джагаров Радой Ралин Марко Ганчев Виктор Пасков Христо Калчев Христо Фотев Станислав Стратиев Стефан Цанев Миряна Башева Петър Увалиев Георги Мишев "Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли ... |
|
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров, победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха & ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
