Българите сме с чувство за хумор. Ироничният поглед към собствените ни недостатъци и към недъзите на собственото ни общество са безценно качество, което е помагало и ни помага да вървим по-леко през изобилието от препятствия и кризи, които нашата национална Съдба с такова постоянство ни поднася. Съставителите на сборника вградиха в основите му безсмъртната усмивка на Щастливеца Алеко, разнородните и самобитни гласове на Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Любен Дилов, Георги Мишев, Станислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Васил Цонев, за да зазвучат след тях и Ясен Антов, Йордан Попов, ... |
|
Пето допълнено и нецензурно издание. ... "Събраните в Скришен фолклор текстове въвеждат в тайното познание на българина за сексуалния живот. В сборника ще прочетем приказки, песни, наздравици, поговорки, гатанки, анекдоти. Те представят регионалната фолклорна култура на областите Граово (Перник и Брезник), Мрака (Радомирско), Знеполе (Трънско) и Трънско Краище. Но всяко българско селище, всеки регион познава своите варианти на публикуваните материали. Не малка част от тях са свързани с първата брачна нощ, изпитания за честна булка, за мъжка потентност, за доправяне на дете и други; физическите различия между мъжете, ... |
|
Цвета трябва да приеме съдбата си, че баща ѝ я е дал за жена на Лозан Сайбията. Но тя не иска да се омъжва за него, защото вече сърцето ѝ е дадено на друг - Стоян. Майка ѝ иска да я избави от нерадостния живот, който я чака, затова ѝ дава мускал с отрова. Цвета е изправена пред избора дали да отрови мъжа си в първата брачна нощ, както майка ѝ е заръчала, или самата тя да изпие смъртоносната течност и да се избави от орисията да бъде Сайбиева невеста."Книгата разказва за невъзможната любов, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, ... |
|
Афоризми, карикатури и CD с телефонни разговори от миналия век. ... "Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио - Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят). В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков - рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и ... |
|
Томът съдържа романа Между пустинята и живота, редове от биографията и статии от Г. Константинов, Петко Тихолов, Богомил Райнов и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Сборник хумористична проза. ... Аркадий Аверченко - един от най-популярните руски хумористи - е малко познат на българския читател. Признание за неговия талант е титлата "Крал на смеха", с която руската публика единодушно го коронова. Той е основател на "Сатирикон" - най-известното сатирично списание от началото на XX век в Русия, преобразило изцяло руската хумористична традиция. Под насмешливото му перо се раждат стотици разкази, фейлетони, анекдоти, голяма част от които звучат удивително съвременно, а други са автентични свидетелства от една драматична епоха. ... |
|
Основните митологични сюжети в Япония са свързани с шинтоизма, будизма и шинто-будисткия синкретизъм, възникнал в резултат на усилията на японския политически и културен елит за хармонизиране на отношенията между изконната и привнесената религия. Развитието на синкретизма преминава през различни етапи, но същността му си остава непроменена - японските божества (ками) и будите се представят като проявления на една и съща божествена същност. Споменатите особености на японската митология, предопределят и начина, по който е структурирана тази книга. Нерядко японските митологични герои са еклектични образи. Така например ... |
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
Книгата е част от поредицата Еросът на издателство Ерове."Това направление във фолклора у нас се нарича "блажен" или "скришен" и е доста неглижирано. Въпреки всичко, още през 1932 г. един от най-големите ни философи и есеисти, Найден Шейтанов публикува студията Сексуалната философия на българина, с която обръща внимание именно на тази част от битието ни, без да има нищо странно в това, а точно обратното, че трябва да се документира. Към днешна дата обаче всичко излязло по темата в България може би не наброява повече от дузина-две. Всичко това поражда необходимостта да се появяват такива издания, ... |
|
От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
Никъде по земята, от Лисабон чак до Япония, няма ястия като тези, които се готвеха в тази кухня за великия и всемилостив султан. Кухня на кухните, сборно място на хиляди и хиляди аромати, дошли от четирите краища на света. Четирима главни готвачи от четирите краища на света и четири различни религии готвят за султана в кухнята на двореца му в Константиние - града на градовете. В кухнята ври и кипи не само от екзотичните гозби, предназначени единствено за изтънченото небце на падишаха, но и от удивителни лични истории. Те се преплитат с вести за чудни изобретения, произведения на изкуството и непознати плодове и зеленчуци, ... |