Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
|
Една майка трябва да предаде родината си, за да спаси семейството си - и е готова да плати най-високата цена! Малая, 1945 г. Семейството на Сесили Алкантара е разкъсано и под страшна заплаха - петнайсетгодишният ѝ син Абел е в неизвестност, най-малката ѝ дъщеря се крие в мазето, за да не бъде отвлечена в японски публичен дом, а другото ѝ момиче, Джасмин, което сервира всеки ден на японските войници, е на ръба на лудостта. Сесили знае две неща. Че всичко това е по нейна вина. И че близките ѝ никога не бива да разберат истината. Защото преди десет години е повярвала в представата за един прекалено ... |
|
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
|
След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
|
Където има богове, има и чудовища... В продължение на хиляди години Другият свят живееше в мир. До сега. Преди много векове, за да спаси умиращата си сестра, Даяна сключва сделка с Кейдън - чудовище, по-ужасяващо от всеки кошмар. От тогава тя изпълнява заповедите му, дори когато това означава сама да се превърне в звяр, готов да унищожи всекиго - приятел или враг. Новата ѝ мисия е да отнеме древна реликва от съществата, които безмилостно изтребват вида ѝ от хилядолетия. Крал, смятан за мъртъв и отдавна забравен. В стария свят името му е Самкиил. В новия - Лиъм. Но едно звание остава непроменено през ... |
|
|
След почти осемнайсет месеца във военния колеж Басгайът Вайълет Соренгейл вече няма време за уроци. Няма време и за колебание. Защото битката е започнала, а врагът напредва както извън стените, така и измежду собствените им редици. Няма начин да се довериш на когото и да било. Вайълет трябва да се отправи на мисия отвъд падналите прегради на Ариша, за да търси съюзници в непознати земи. Това пътуване ще постави на изпитание остроумието, късмета и силата ѝ, ала тя е готова на всичко, за да спаси това, което обича - драконите си, семейството си, дома си и... него. Дори ако това означава да пази тайна, толкова голяма, ... |
|
|
Недей докосва меча! Недей завърта ключа! Недей отваря портата! В земя, постоянно изгаряна от безмилостните лъчи на слънцето, едно момиче е способно на всичко за чаша вода. Двайсет и четиригодишната Саирис Фейн умее да пази тайни. Никой не знае, че притежава странни сили... и никой не подозира, че откакто се помни, краде от безценните водни запаси на Неумиращата кралица. Но тайните са като възлите - рано или късно се разплитат. Когато се изправя лице в лице със Смъртта, момичето неволно отваря портал между кралствата и се пренася в земя на мраз и лед. За Саирис елфите винаги са били просто мит, легенда, кошмар... но се ... |
|
|
Пред вас стои една великолепна колекция от разкази на един от малкото признати фантасти с титлата Грандмастър, а именно Робърт Силвърбърг. Подборът на антологията е направен от самия автор и предлага богато разнообразие от научнофантастични сюжети - от космически приключения и изследване на човешката природа до философски размисли за времето и съдбата. Тя включва някои от ранните и по-малко известни разкази, които демонстрират неговия стил и тематично разнообразие. Ще разпознаете някои ранни идеи, които намират своето развитие в някои от неговите по-късни и известни на българския читател книги. Това са произведения, ... |
|
|
Съставител: Мария Стоева. ... В настоящия сборник са събрани най-ярките мисли на Достоевски от богатото му творчество - за човека, живота, вярата, нравствеността и вечния стремеж към истина и любов."Големите мисли произтичат не толкова от големия ум, колкото от голямото чувство.""Да се влюбиш не значи да обичаш. Може да се влюбиш и мразейки.""С мечтатели е невъзможно да се спори.""Ближният може да бъде обичан абстрактно и понякога дори отдалече, но отблизо - почти никога.""Мълчанието е голям талант.""О, колко непоносим е щастливият човек понякога!""Минете ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"И така, една сутрин седнах и написах първия си разказ. Бях учуден, че успях за по-малко от два часа, за времето между 10 и 12 часа преди обяд. След няколко дни опитах един следобед да напиша втори разказ, но не се получи. На следващия ден опитах отново късно вечерта, но пак не се получаваше. Всяко едно изречение беше повод за дълго обмисляне, което ме накара да се откажа. Реших да направя трети опит, но този път преди обяд. Както първия път, разказът бе готов преди 12 часа. Просто необяснимо за мен как мисълта ми течеше така гладко и бързо, като че ли някой ми диктуваше отгоре. Взех решение да пиша нови разкази ... |
