След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
|
Едва ли някой се съмнява, че историята на света би изглеждала така както изглежда днес, ако в нея не присъстваха редица изключителни личности, които се престрашиха да прекрачат границите на възможното и доказаха пред всички, че не е трудно да преобърнеш света, стига истински да поискаш. Александър Флеминг, Чарли Чаплин, Мартин Лутър Кинг, Уолт Дисни, Юрий Гагарин, Ив-Сен Лоран, Михаил Горбачов, Марк Зукърбърг, Стив Джобс, Бил Гейтс, Илън Мъск - всички те доказаха, че за да излезеш извън рамките на обичайното е нужно нещо повече от желание... Нужна е смелост! Личностите, които промениха живота на цялото човечество не ... |
|
|
Есен край морето Мътномлечното море сред мъглата бяла спи до късно. Есен е. Нищо не прехвърква. Слънцето и то къде вече час е спряло? Свърши лятото и тук стана всичко мъка. Рибите избягаха, раците се скриха. Няма ги медузите - никой не минава. Бризът шепне с пясъка - толкова е тихо. Само в жълтите листа лятото остава. Павлина Павлова Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка на поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
|
Съставител: Пламен Тотев. ... Шедьоври на Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Добромир Банев, Романьола Мирославова и най-хубавите любовни стихове от последните 10 години са събрани в книгата Горчиво вино. Сред тях са наградените творби в Националния конкурс за любовна лирика, селектирани сред стотиците стихотворения, участващи всяка година в конкурса. Заредете се с любов или изразете чувствата си към човека, когото обичате, с тези красиви любовни стихове. Любовта. Невидима за очите, но разпознаваема за сърцето. Защото то бие пълноценно, когато до теб е човекът, който те зарежда с емоция, нежност и сила. Любовта е ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
|
Една майка трябва да предаде родината си, за да спаси семейството си - и е готова да плати най-високата цена! Малая, 1945 г. Семейството на Сесили Алкантара е разкъсано и под страшна заплаха - петнайсетгодишният ѝ син Абел е в неизвестност, най-малката ѝ дъщеря се крие в мазето, за да не бъде отвлечена в японски публичен дом, а другото ѝ момиче, Джасмин, което сервира всеки ден на японските войници, е на ръба на лудостта. Сесили знае две неща. Че всичко това е по нейна вина. И че близките ѝ никога не бива да разберат истината. Защото преди десет години е повярвала в представата за един прекалено ... |
|
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
|
Какво може да превърне един честен полицай в безскрупулен наемен убиец? От ръка на закона - в ръка на беззаконието, властта и корупцията? За да опази живота си и онези, които обича, Хосе Агилар - в сянката на колумбийския наркотрафикант Пабло Ескобар - прави компромис след компромис, а накрая изгубва себе си и всичко, което е имал. Първият официален роман, свързан с култовия хитов сериал Наркос, сурово и без филтър за насилието, ни среща с механизмите на справедливостта, блокирани в машината на беззаконието. В напрегнатата и мрачна атмосфера на Наркос. Нокътят на Ягуара единственият цвят, който се откроява, е този на ... |
|
|
След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
