"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
"Навярно това, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка, е причината за еднакво силната ми привързаност и към двете ми родини. И все пак изпитвам една по-особена нежност към онази, останала под тоталитарна власт в продължение на половин век. В интерес на истината, ако призракът на реалния комунизъм бе потънал безвъзвратно в нищото, вероятно нямаше да си направя труда да преразглеждам злодеянията от онези мрачни години. Но действителността, уви, е друга и знаем, че ако няма кой да пази паметта им, жертвите на тиранията винаги ще бъдат грешни. Затова реших да споделя тази ... |
|
В книгата ще откриете: въпроси пред Християнската съвест; около събора в Крит; църквата в Украйна. Москва и Константинопол; руският православен джихадизъм. "Православната църква в Украйна съвсем не е неканонично отнета от Московската патриаршия и съвсем не е разколническа. Това свидетелства историята на Църквата в руските и украинските земи още от края на IX в. Съборът на остров Крит през 2016 г. съвсем не е съборче или антиправославен майдан, както го нарича руската пропаганда, макар че четири поместни църкви (включително и БПЦ) се отклониха от съборното единство на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. ... |
|
Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г."Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар - от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за ... |
|
"– Е Гечев, ние с вас ще се разделяме. Помислих, че е дошъл краят на моя престой в Атина, и сърцето ми се сви, защото бях обикнал този слънчев град. Но тъй като нищо не трае вечно... – Не вас - отвърна той. – Мене ме отзовават. Правят ме главен секретар на министерството. Това беше голямо повишение и аз изразих радостта си за него. Но той поклати отрицателно глава. – Аз не се радвам - каза той. – Не след дълго Филов ще стане министър-председател. Тогава ще ме направи министър на външните работи. Германия ще нападне Съветския съюз, ще загуби войната, у нас ще дойдат на власт комунистите и ще ме обесят. Останах смаян ... |
|
Роман, вдъхновен от живота на един от най-великите философи на всички времена. Амстердам, 1640 г. Един отлъчен от религиозната общност евреин е подложен на жестоки изпитания, за да бъде приет отново от своите. Малкият Бенто Спиноза, считан за детето чудо на португалската еврейска общност в Амстердам, става свидетел на този унизителен акт и той посява в него семето на съмнението. Колкото повече изучава религиозните и философските трудове, толкова повече забранени въпроси започва да си задава Спиноза. Кой е написал свещените текстове? Каква е истината за Бог? Каква е същността на природата? Но отговорите имат висока цена ... |
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
Книгата Богини. Мистерии на женската божественост събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл между 1972 и 1986 година относно фигурите, функциите и символите, свързани с женската божественост в различни култури и епохи. Следвайки проучванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие в търсене на проявленията на Великата богиня от древна неолитна Европа до шумерската и египетската митология, пресичайки Омировата Одисея, култа към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм. Кембъл разкрива трансформациите и устойчивостта на символите на женската божественост, ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Ще успее ли героят да намери пътят към дома? Много са героите от древността, които са обект на преклонение и за чиито подвизи се носят легенди от векове насам. Но имало ли е някой с толкова изобретателен ум и такава проницателност като Одисей, благодарение на когото гърците побеждават в Троянската война? Името му е синоним на невероятни приключения и невъзможни мисии. В своя нов шедьовър Фрай ни представя в типичния си неподражаем стил епичните изпитания на Одисей по пътя към дома. Разгневиш ли боговете, не те чака нищо добро. Одисей е възхваляван от гърците заради печелившата си тактика, довела до падането на ... |
|
След сборника с разкази Изгубени вещи сега Алберт Бенбасат ни предлага един проникновен автобиографичен роман, наречен от самия него вехтошарски. Роман, който с лекота превръща виденията от миналото в значими обобщения. Когато големите станат малки е деликатно поднесен разказ за детството, поглед към случките и събитията, свързани с героя от появата му на този свят до завършването на прогимназията. Сюжетът се разгръща върху широк социално-битов и политически фон през 50 -те и 60 -те години на XX век, пречупен през фокуса на детското възприемане, но пряко участващ в битието и на останалите персонажи. Парадоксите и ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |