Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата " ... |
|
|
"Тонгкат", този "разгул от разкази", е култова книга в Белгия. Нейните послания звучат повече от актуално на фона на мощно развихрилия се тероризъм. В нея се срещаме не само с красотата на приказката и идиличния мит, но и с изначалната жестокост, присъща на човешката природа. Ярките сюреалистични образи, преплитащите се истории, времена и мистериозни персонажи, поразителните, почти физически усещания, смесицата от ужас и нежност, които буди, постмодерната окраска, я правят трудно определима жанрово, но затова пък силно въздействаща книга. ... |
|
|
Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
|
Красиво издание на най-вълнуващата любовна история в световната класика. Ана Каренина, изглежда, има всичко: красива е, богата, омъжена е за влиятелен политик и обожава сина си. Но тя усеща, че животът ѝ е пуст - до момента, в който среща елегантния офицер граф Вронски. В отчаян опит да открие смисъла в живота си, тя се противопоставя на традициите на обществото. И напуска съпруга и сина си, за да живее със своя любим. Заклеймена и изолирана, Ана все по-често се поддава на пристъпите си на ревност към Вронски. А това го отчуждава. Скоро младата жена се оказва неспособна да избяга от все по-безнадеждната ситуация. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... "Хайде да крадем дини" (2009) на румънката Нора Юга е шокираща книга, която разглежда две теми табу: детската сексуалност и сексуалното насилие. В основата на романа стои истински случай, разтърсил румънското общество преди няколко години: десетгодишно момиченце от ромски произход е изнасилено от шестнайсетгодишния си чичо. Бременно в шестия месец, детето е пратено в Англия, за да му бъде направен аборт. Дискурсът на Нора Юга е съсредоточен върху сравненията, авторката прави препратки съм собствения си жизнен опит и създава въображаеми светове и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... С чувство за хумор, с очарование и поезия е наситен разказът на Беса Мюфтиу за изчезналите места на нейното детство в Албания. Авторката избира перспективата на едно малко момиче, което наблюдава своето обкръжение. Описани са умелите стратегии за оцеляване и съпротива срещу режима на Енвер Ходжа на странните и симпатични роднини. В романа на Беса Мюфтиу е съхранен отминалият свят на 60 -те и 70 -те години. А в паметта ни остава констатацията на авторката: "Вманиачаването по красотата беше... болест, поразила цялата албанска нация... Твърдят, че Енвер ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи (Сянката на паметта, 1990; Флоренция, завръщания, 1994; Риба на сухо, 2007 и др.), сборници с разкази (Мравките на Бернската гара 1996, Дори птиците, 1998; Между двете: детство в Ажоа, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата Fiction & Cie на парижкото издателство Сьой. Сборникът Всичко отминава носи на Коман наградата Гонкур за разказ през 2011 г. Деветте истории във Всичко отминава разкриват отрязъци от ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
