Още с публикуването на романа "Отива една жена при лекаря", в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – "Без нея". Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта и, като на първите страници ни връща към съдържанието на "Отива една жена при лекаря". Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега ... |
|
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
|
Владимир Арсениевич е сръбски писател, преводач, редактор и публицист. Редактор и съосновател на издателство "Ремое". През пролетта на 2007 г. напуска издателството и започва работа в белградския клон на Хърватската издателска групировка "VBZ". "В трюма" е дебютната книга на Владимир Арсениевич. Тя е портрет на едно поколение лишено от перспективи и първият роман, излязъл от утробата на деветдесетте години. Книгата изстрелва своя автор начело на литературните класации и го превръща в най-младия носител на престижната сръбска награда за роман на годината (наградата на сп. "НИН" за ... |
|
|
"Погребете ме зад перваза" е много смешна и много страшна книга. Тя е учебник как да обичаме, без да задушаваме и как да се грижим, без да унищожаваме обекта на своята любов. Написана от първо лице, тя пародира щастливото детство. Малкият Саша Савелиев, невинно и чисто дете, попада в епицентъра на полярни чувства. От една страна е обсебващата любов на психично-болната му баба, която той скрито ненавижда. От другата страна са нежната привързаност и копнеж за близост на майка му, която обаче не намира сили да се пребори за детето си. Между тях е той - беззащитен в самотата си, търсещ изход от смазващата тежест на ... |
|
|
Едновременно очарован и отблъскван от Прага, дирещ Обетована земя и изгнаник в Берлин, плах и раним годеник и непоправим съблазнител, заклет спортист, хипохондрик и вегетарианец, безбожен евреин и захласнат от еврейската култура и подема на ционизма, верен на истинските приятелства и самотник, безумно влюбен в живота и обсебен от смъртта, Франц Кафка (1883 - 1924) е загадка за самия себе си и за другите. Французинът Жерар-Жорж Льомер се нарежда сред най-добрите познавачи на австрийския белетрист, автор на около четирийсет изследвания, посветени на творчеството му. В биографичното си съчинение той търси път към загадката ... |
|
|
Аз оцелях! Мисля, че ако тогава беше сам, щях да го убия на място. От десет години се чудех какво ще направя, ако някога пак го видя. Сега, най-неочаквано, моят час бе настъпил. Само дето нищо не направих…. Защото видях момчето. Казвам се Дънкън Феърхърст. Преживял съм детството си като обект на сексуално насилие. Това е моята история. Най-голямото престъпление на баща ми, сега си давам сметка, е, че ме накара да си мисля, да вярвам, че това е нормално. Откъде можех да знам, че не е? Той ми беше баща. ... |
|
|
1917-а. Революцията бързо назрява в Москва и Петроград. Но бурният кипеж не засяга Юри и Соня, които растат заедно в огромното дворянско имение на семейство Самойлови, Юри е синът на семейството, Соня - дъщеря на една от прислужничките. Традиционни празници, игри, приятелска обич, сръдни и сдобрявания свързват двете деца. Драмата избухва неочаквано. Болшевишката вълна залива страната и принуждава семейство Самойлови да напусне Кусиново и да бяга. За Юри, Соня и техните майки започва дълго пътуване в товарни вагони, неудобства, глад, страх, нелегалност. Но докато стара Русия се руши около тях, Юри и Соня живеят със ... |
|
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер - Зигмунд Фройд, е начинаещ лекар; свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да лекува Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат някои ... |
|
|
Вдъхновена от детството на авторката, Тялото, в което се родих е историята на едно момиче с дефект на окото по рождение. Нейният живот през седемдесетте години е повлиян от ограниченото ѝ виждане, но и от доминиращата идеология по онова време: свободния брак на родителите ѝ, многократната смяна на училищата, движението хипи, сексуалната свобода и последствията от нея. Физическите и психологическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми. С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни ... |
|
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
|
Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти - това най-самотно от всички места. Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазии атмосфера - разменяните в читалнята погледи, ... |
