"Материалният живот" е книга с кратки есеистични текстове, които Маргьорит Дюрас изрича пред Жером Божур от началото на есента до края на зимата на 1987 г., а после заедно редактират и предлагат за публикуване на издателство P.O.L. В тях Дюрас говори за литературата, театъра и киното, за собственото си писане и се връща към основните теми в своето творчество: жената любовница, майка, домакиня, алкохолното опиянение, срещата си с Ян Андреа, героите в своите романи - китайския любовник, Лол В. Щайн и други. ... |
|
|
"Тази книга е уникална за нашата литературна география: свидетел съм как преди три-четири десетилетия авторът и сам измисляше, организираше и режисираше случките, които един ден щеше да опише. Описал ги е със същата лекота и артистичност, с която ги създаваше - винаги дружелюбен, леко ироничен, наблюдателен, интуитивен ловец на характери. Цветан Пешев беше един от столичната литературна бохема на ония години, чиито импровизации, телефонни закачки и шаржове подлагаха на изпит чувството за хумор на околната среда. А от очилата на Цецо хвърляше отблясъци едно смешно слънце, символ на ведрина и респект към живота." ... |
|
|
Предлагам ви, събрани в тази книга, златни песъчинки от един народ - еврейския! Жените от Библията, тръгнали боси сред палещите пясъци на пустинята; майките, които под светлината на газена лампа са подготвяли чеиза на любимите си дъщери; девойките, навлекли скафандър; момичето войник с пушка на рамо, което пази земята на дедите си; жената над микроскопа, вглъбена в цифрите и формулите; или пък тази, която извисява красивия си глас на сцената... Вярната съпруга, добрата майка, отличната възпитателка, лекарката, хуманистката, общественичката, откривателката, награждаваната и уважаваната - хубавата еврейка! "Техните ... |
|
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Стефан Диомов е роден е на 16 февруари 1945 г. в град Бургас. Ръководител на групите Тоника, Тоника СВ, Магистрали, Горещ пясък, Фамилия Тоника, Петте сезона. Написал е десетки шлагерни песни, някои от които добиват широка популярност. Автор е на театрална и филмова музика, на много известни детски и коледни песни. Дългогодишен музикален директор на фестивала Бургас и морето. Наричат го ласкаво Татко Диомов. За него песента е най-добрият начин за изразяване и общуване между хората."Харесвам тази книга! Чете се леко и с голям интерес. Харесва ми чувството за хумор - деликатно, ненатрапчиво. Харесва ми емоцията, ... |
|
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 ... |
