"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
|
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
|
Людмил Георгиев завършва СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. с първа специалност "Психология" и втора специалност "Философия". От 1988 г. е преподавател в Алма Матер. Доктор по социология. Доктор на психологическите науки. Професор по социална психология. Автор на десет книги. През 2017 г. със свои последователи издава "Творческите предизвикателства на Критическата психология", с което се обявява раждането на неговата Българска школа на Критическата психология, а в нейния втори том, чието издаване предстои, се разширяват кръгът на членовете и географията ѝ. В обобщен вид ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
Развитие на самоконтрола. ... Водещият световен експерт по самоконтрол Уолтър Мишел доказва, че умението да отлагаш удоволствието е от решаващо значение за успешен живот, защото води до по-високи резултати на SAT, по-добро социално и когнитивно функциониране, по-здравословен начин на живот и по-добро чувство за собствена стойност. Но силата на волята вродена черта ли е? Или умението за самоконтрол е нещо, на което можем да се научим? В "Тестът Маршмелоу" известният психолог обяснява как самоконтролът може да бъде развит и използван във възпитанието, образованието и обществената политика, както и за ... |
|
|
Под научната редакция на д-р Светлозар Василев. ... Всеки от нас е чувал, че еди-кой си е комплексиран или сам го е казвал за някого. Но имат ли и децата комплекси и какви са те? Авторите на Детето и неговите комплекси разглеждат най-често срещаните несъзнавани емоционални състояния и тяхното влияние върху характера и поведението на децата и юношите. Спират се и на реакциите на родителите и възпитателите, подкрепяйки анализа си с реални свидетелства от собствената си практика. Едипов комплекс, кастрационен комплекс, комплекси за малоценност и превъзходство... Ролята на несъзнаваното, на Аз-а и Свръхаз-а... Фройд, ... |
|
|
Има книги, които човек спокойно може да зачете или дори да прелиства в някой час от деня на терасата на кафене. Или да вземе на път. Такива са Разговорите за щастието на френския философ Ален (1868 - 1951), все още немного познат на българския читател, който вероятно би бил заинтригуван още от първите страници. Защото нещо отдавна написано ще му говори лично, тук и сега, като събеседник на отсрещния стол, който с ведра усмивка пита: "Как сте? Искате ли да се разговорим?" Разговорите за щастието е тринадесетата книжка от Университетската философска поредица. Удобна случайност, биха казали някои, да се срещнем с ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото 1861 - 1887 - 1912 година. Фердинандеум е научно-исторически труд, описващ в подробности първите 25 години от управлението на Цар Фердинанд. Проф. Петър Стоянович го определи като "книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години." Книгата засяга сфери на държавното развитие като армията, офицерския корпус, строителството и архитектурата, комуникациите, ... |
|
|
"...истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея, да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри." Из книгата Иво ... |
|
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
|
Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
