Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
"Принцесата на Перперикон" хвърля мост през вековете. ... Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството. Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в ... |
|
Трета последна книга от трилогията след Къщата на духовете и Дъщеря на съдбата. ... Като дете Аурора дел Валие изживява травма, която изличава спомените и през първите пет години от живота ѝ. Отгледана от амбициозната си и колоритна баба Паулина дел Валие, тя израства в привилигирована среда, в която жените могат свободно да избират попрището си. Аурора става фотограф и има всички предпоставки, за да се радва на живота, но я измъчват ужасни кошмари. След една нещастна любов тя решава да проникне в тайните на миналото и да открие какво е оказало такъв разрушителен ефект върху бъдещето ѝ. Портрет в сепия е ... |
|
Продължението на "Шантарам". ... Дългоочакваното продължение на "Шантарам" не може да се вмести в никакви рамки - в това е и неговата прелест. Главният герой Лин - Шантарам - избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица... ... |
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
Написан преди три десетилетия, романът "Бащата на яйцето" е посрещнат от читателите с множество тълкувания: "Роман с разтърсващи болезнени видения"; "Модерна приказка, митологична притча или нов вид фантастика?"; "Произведение, отвъд жанровете, което стъписва с размаха на въображението..."; "Търсения, които побират най-актуалните болки и проблеми на човека, заел се да открие нова спасителна етика..." Роден от изстраданата вяра на един поет в хуманното, днес, във време на войни и конфликти, които изглеждат фантастни, "Бащата на яйцето" провокира отново със ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
Лиричният герой на Слав Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали. След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |