Къщата на улица Санто Доминго в Сантяго де Чили, скрита зад трите си лимонови дървета, приветства няколко поколения от семейство Лонсоние. Пристигайки от хълмовете на Юра с лоза в единия джоб и няколко франка в другия, патриархът пуска корени там в края на XIX век... Много години по-късно кървава драма ще връхлети семейство Лонсоние. Отнесени от бурята, те ще летят заедно към съдбата си с едно-единствено наследство, мистериозната легенда за един изчезнал френски чичо... В тази ослепителна фамилна фреска, която се разгръща от двете страни на Атлантическия океан, в рамките на 100 години чак до преврата и хунтата в Чили, ... |
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... Писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците. Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер. Отвъд снежинките и меката светлина, която струи от прозорците, ще видите множество неща - семейства, празник, копнежи и надежди. Хора, които просто искат да бъдат заедно. Топлина, която се изправя срещу студа на най-дългата зимна вечер. Коледа е."По-рано тази година поканих някои от най-знаковите, интересни, а и по-малко познати автори да участват със свой разказ в сборник, чиято ... |
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 ... |
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
Всеки, който е имал котка, знае - зад пухкавата козина, милите очички и сладката муцунка се крие чудовище, което е готово да направи всичко, за да получи онова, което иска. Но това не означава, че ще спрем да ги обичаме, да си играем с тях и да ги храним (основно, защото иначе ще ни изядат). Точно тези сложни отношения вдъхновяват карикатуриста Саймън Тофийлд да създаде поредицата Котката на Саймън. Забавните истории бързо стават любими на десетки милиони потребители в интернет, а логичното продължение е книгата, която държите в ръцете си. Тя е за вас, ако обичате котки, защото знаете, че зад фасадата на космата ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
Една стопляща сърцето история, разказана през очите на бездомното куче Гъмп. Това е история за едно пътуване, изпълнено с препятствия и капани, за любовта, която има силата да достигне отвъд моста на дъгата, за непоклатимата отдаденост на кучето да даде живота си за своя собственик, за надеждата, която дори и най-здравата верига не може да окове, но и за животинската мъдрост, която може да ни отвори очите."Казвам се Гъмп и някога бях бездомно куче. Но то всяко куче носи в себе си искрица бездомност, докато не открие своето щастие, което се крие в компанията на човека. Надявам се моят разказ да достигне и до вас, ... |
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм ... |
|
Млад французин, изкусен майстор на фехтовката, чува, че в императорска Русия може да преуспее всеки уверен в себе си авантюрист. Той пристига в Санкт Петербург и попада сред местната френска колония. Не му е нужно много време, за да разбере, че сънародниците му виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха. Различна от другите е Луиза, която е сърдечна, добронамерена и му помага да се установи в града. Тя го представя на своя приятел и любим - граф Аненков, който се превръща в негов покровител. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки ... |
|
Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи. Да лекуваш човешките болести е благородна професия, Но да се опиташ да излекуваш хората от тяхната леност и бездушие, от упорството им да бъдат невежи и да съсипват от глупост живота си не е по-малко достойно занятие. В тази книга известният български пулмолог проф. д-р Коста Костов с детинска откровеност изплаква най-големите си болки и тревоги за днешното състояние на страната ни. Кратките есета, публикувани по различно време и по различни поводи, събрани тук, показват един човек с пламенно възрожденско мислене и преклонение към историята ни. Но и яростен ... |
|
Старинният английски град Йорк, както и целият свят, са притихнали. Притихнала е и книжарница Изгубени думи. Всички са затворени по домовете си и контактите дори с роднини и съседи са ограничени. Книжарницата също затваря врати - точно когато хората имат най-голяма нужда от книги: да пътуват чрез тях по света, да избягат от страховете си, да стоплят душите си и да почувстват, че не са сами. А собственичката Лавдей се чуди какво да направи, за да оцелее книжарничката ѝ. Тогава получава писмо с чек от възрастна двойка - техни клиенти, които молят да им бъдат препоръчани и изпратени нови заглавия. Лавдей и нейната ... |