В книжарница Изгубени думи

В книжарница Изгубени думи Стефани Бътланд Времетраене: 1:01 мин. Домът Марион Дж. Ел Времетраене: 1:03 мин. Проклятието на Живкови Времетраене: 0:57 мин. Укрепващи практики за свръхсензитивните хора Бертолд Кайнар Времетраене: 1:05 мин. Влюбена в живота Мария Конакчиева Времетраене: 1:08 мин. Мусаши Йошикава Ейджи Времетраене: 0:53 мин. Източни тайни за запазване на силата и младостта Ки Шенг Ю Времетраене: 1:05 мин. Неочакваният дар на травмата Едит Широ Времетраене: 0:54 мин. Магология Времетраене: 0:50 мин. Затъмнение Навеса Алън Времетраене: 1:01 мин. Добро момиче Сара Кейт Времетраене: 0:55 мин.

Старинният английски град Йорк, както и целият свят, са притихнали. Притихнала е и книжарница Изгубени думи. Всички са затворени по домовете си и контактите дори с роднини и съседи са ограничени.

Книжарницата също затваря врати - точно когато хората имат най-голяма нужда от книги: да пътуват чрез тях по света, да избягат от страховете си, да стоплят душите си и да почувстват, че не са сами. А собственичката Лавдей се чуди какво да направи, за да оцелее книжарничката ѝ. Тогава получава писмо с чек от възрастна двойка - техни клиенти, които молят да им бъдат препоръчани и изпратени нови заглавия.

Лавдей и нейната помощничка осъзнават, че могат да направят нещо полезно за хората в тази криза. Те обявяват, че ще дават съвети и ще доставят книги на всички, които им пишат за желанията или за проблемите си.

Започват да пристигат писма от хора с различен произход и на различна възраст - всеки със своите грижи и копнежи, всеки със своята история: уникална, но и често срещана. Изгубени думи се превръща в "книжна аптека" - предлага и изпраща не само книги, но и лек - за любов, за загуба, за ревност или за самота. И оставя у хората топлото усещане за общност, за семейство, за убежище...

Роман не толкова за времената на криза, а за това да бъдеш просто човек - да показваш разбиране, съчувствие, обич и подкрепа. И за силата на книгите да ни превеждат през трудни времена, да ни даряват мъдрост и спокойствие, усещане за безопасност и спасение. И надежда, която ни помага да продължим.

Стефани Бътланд е автор на много романи. Тя живее в Нортъмбърланд, Англия, близо до мястото, където е израснала. Пише в студио в дъното на градината си и обича да е близо до морето.

"Преди

– Добре дошъл в най-добрата книжарница на света – каза Кели, макар да не беше сигурна, че е възможно да посрещнеш някого на място, което всъщност е затворено. Крейг обви ръце около кръста ѝ и сложи глава на рамото ѝ.
– Здравей, книжарничке.

Беше десет часът в четвъртък вечер през декември, а Кели и Крейг бяха полупияни-полузамаяни. Кели не беше сигурна дали е заради греяното вино, или защото на вечеря за първи път си казаха "обичам те". Йорк беше пълен с предколедни партита, но калдъръмената улица, където се намираше книжарница Изгубени думи, бе тиха. Кели обичаше да работи тук. Можеше да бъде себе си, да проявява компетентност, да се среща с хора, които се интересуваха от книги не по-малко от нея. Крейг започна да я люлее напред-назад, Кели се обърна в обятията му и сложи ръце на раменете му. Продължиха да се люлеят. Движението им не беше точно танц, но бе хармонично. Обикновено Крейг не обичаше да изразява публично любовта си, казваше, че е твърде стар, въпреки че беше само на трийсет и седем, затова Кели се притисна до него. Наслаждаваше се. Ето какво е влюбената двойка. Ето какво е да бъдеш обичана. И да обичаш. В края на улицата мина група гуляйджии. Крейг се отдръпна.
– У вас? – попита той и тя кимна.

Може би тази вечер той щеше да остане.

1

За любителя на книгите книжарницата не е просто място в света, а цял свят сам по себе си.

Ти знаеш.

Знаеш какво е да отвориш вратата и звънецът над нея да иззвъни тихо и подканващо. Знаеш как миризмата на страниците изпълва въздуха като дим; как те обзема чувството за завръщане у дома, независимо дали си имал истински дом, или не. Знаеш, че някъде тук има книга, която може да задоволи копнежа ти.

Че книгите са безопасност и спасение, мъдрост и спокойствие - и онова, което ти помага да продължиш. Дали като ти покажат как най-добре да приготвиш гъбена супа, или като разбият сърцето ти с нечия чужда загуба, за да можеш да понесеш по-лесно своята; дали като те разсмеят, когато не ти е до смях, или като те уплашат така, че истинският живот да не изглежда толкова страшен.

Ти разбираш.

И затова разбираш - или можеш да си представиш - колко странно изглежда една празна книжарница. Изведнъж изниква свят, в който хората вече не могат да си предават книга от ръка на ръка и да казват: "Мисля, че търсите тъкмо това". В който продавачите на книги - дори тези, които харесват книгите повече от хората, няма как да не копнеят някой да дойде и да разбърка съвършено подредените им по азбучен ред рафтове. И в който дори най-обичаните книжарници може да изпитат затруднения. Какво от това, че са пълни с всякакви съкровища, обичани и препредавани книги, когато няма кой да отвори вратата, да поеме въздух и да зададе обичайните за всяка книжарница въпроси.

Майка ми иска да препрочете книга, която си спомня от училище, но вече не знае заглавието.

Тъкмо приключих с изпитите си и искам да прочета книга, която няма нищо общо с войните или историята. Не мога да заспя, затова чета. Къде са книгите, които ще ме накарат да се почувствам заобиколен с хора, желан приятел, а не сякаш съм единственият буден човек в целия мрачен свят? Лесно е да зададеш тези въпроси мълчаливо, когато си в книжарница; лесно е да обикаляш рафтовете, да докосваш гръбчетата на книгите, да прелистваш страници и да се питаш: "Ти ли си книгата, от която се нуждая?"

Понякога е най-лесно да се обърнеш към книжаря и да кажеш: "Искам нещо леко" или "Търся препоръка"; а той ще прозре зад думите ти: "Не мога да понасям дългите следобеди" или "Вече не знам за какво живея".

Но не и ако вратата на книжарницата е затворена. Не и ако се опитваш да обясниш по телефона каква книга ти трябва, когато всъщност имаш нужда книжарницата да те покани да влезеш и да ти покаже, че е нормално да обикаляш, да докосваш, да се колебаеш. Не и ако ти самият не знаеш от какво имаш нужда, особено когато копнежът за нова книга ти се струва едновременно и банален, и привилегирован - защото ако единствената ти грижа е какво да прочетеш, значи няма за какво да се безпокоиш. Не и когато целият свят сякаш е останал без думи."
Из книгата

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com