"Преди
– Добре дошъл в най-добрата книжарница на света – каза Кели, макар да не беше сигурна, че е възможно да посрещнеш някого на място, което всъщност е затворено. Крейг обви ръце около кръста ѝ и сложи глава на рамото ѝ.
– Здравей, книжарничке.
Беше десет часът в четвъртък вечер през декември, а Кели и Крейг бяха полупияни-полузамаяни. Кели не беше сигурна дали е заради греяното вино, или защото на вечеря за първи път си казаха "обичам те". Йорк беше пълен с предколедни партита, но калдъръмената улица, където се намираше книжарница Изгубени думи, бе тиха. Кели обичаше да работи тук. Можеше да бъде себе си, да проявява компетентност, да се среща с хора, които се интересуваха от книги не по-малко от нея. Крейг започна да я люлее напред-назад, Кели се обърна в обятията му и сложи ръце на раменете му. Продължиха да се люлеят. Движението им не беше точно танц, но бе хармонично. Обикновено Крейг не обичаше да изразява публично любовта си, казваше, че е твърде стар, въпреки че беше само на трийсет и седем, затова Кели се притисна до него. Наслаждаваше се. Ето какво е влюбената двойка. Ето какво е да бъдеш обичана. И да обичаш. В края на улицата мина група гуляйджии. Крейг се отдръпна.
– У вас? – попита той и тя кимна.
Може би тази вечер той щеше да остане.
1
За любителя на книгите книжарницата не е просто място в света, а цял свят сам по себе си.
Ти знаеш.
Знаеш какво е да отвориш вратата и звънецът над нея да иззвъни тихо и подканващо. Знаеш как миризмата на страниците изпълва въздуха като дим; как те обзема чувството за завръщане у дома, независимо дали си имал истински дом, или не. Знаеш, че някъде тук има книга, която може да задоволи копнежа ти.
Че книгите са безопасност и спасение, мъдрост и спокойствие - и онова, което ти помага да продължиш. Дали като ти покажат как най-добре да приготвиш гъбена супа, или като разбият сърцето ти с нечия чужда загуба, за да можеш да понесеш по-лесно своята; дали като те разсмеят, когато не ти е до смях, или като те уплашат така, че истинският живот да не изглежда толкова страшен.
Ти разбираш.
И затова разбираш - или можеш да си представиш - колко странно изглежда една празна книжарница. Изведнъж изниква свят, в който хората вече не могат да си предават книга от ръка на ръка и да казват: "Мисля, че търсите тъкмо това". В който продавачите на книги - дори тези, които харесват книгите повече от хората, няма как да не копнеят някой да дойде и да разбърка съвършено подредените им по азбучен ред рафтове. И в който дори най-обичаните книжарници може да изпитат затруднения. Какво от това, че са пълни с всякакви съкровища, обичани и препредавани книги, когато няма кой да отвори вратата, да поеме въздух и да зададе обичайните за всяка книжарница въпроси.
Майка ми иска да препрочете книга, която си спомня от училище, но вече не знае заглавието.
Тъкмо приключих с изпитите си и искам да прочета книга, която няма нищо общо с войните или историята. Не мога да заспя, затова чета. Къде са книгите, които ще ме накарат да се почувствам заобиколен с хора, желан приятел, а не сякаш съм единственият буден човек в целия мрачен свят? Лесно е да зададеш тези въпроси мълчаливо, когато си в книжарница; лесно е да обикаляш рафтовете, да докосваш гръбчетата на книгите, да прелистваш страници и да се питаш: "Ти ли си книгата, от която се нуждая?"
Понякога е най-лесно да се обърнеш към книжаря и да кажеш: "Искам нещо леко" или "Търся препоръка"; а той ще прозре зад думите ти: "Не мога да понасям дългите следобеди" или "Вече не знам за какво живея".
Но не и ако вратата на книжарницата е затворена. Не и ако се опитваш да обясниш по телефона каква книга ти трябва, когато всъщност имаш нужда книжарницата да те покани да влезеш и да ти покаже, че е нормално да обикаляш, да докосваш, да се колебаеш. Не и ако ти самият не знаеш от какво имаш нужда, особено когато копнежът за нова книга ти се струва едновременно и банален, и привилегирован - защото ако единствената ти грижа е какво да прочетеш, значи няма за какво да се безпокоиш. Не и когато целият свят сякаш е останал без думи."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
