Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Европейска награда за литература 2016 г. Превод от немски: Елена Димитрова. ... Всеки ден крие в себе си друг е сборник от девет разказа с фокус върху онзи разтърсващ момент, когато нещо прекъсва плавния ритъм на живота ни и ни поставя лице в лице с предизвикателството да преосмислим всичко. За да продължим, трябва да сменим гледната точка - друг избор няма. Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба - по един или друг начин. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург. Стилът на писателя е новаторски, ритъмът на словото му кореспондира с начина ... |
|
|
Изданието включва книгите: "Е.Г.Н: Годината на тигъра" - Книга 1 "2007: Оцелели спомени" - Книга 2 ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
"Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо. Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
|
Сборник с разкази от автора на "Български рози". ... В своя нов сборник авторът открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и духа, за отчаяните обедняващи фигури на съвременния град. Откровено политическа, оригинално съчетаваща елементи на трилъра и неоготиката, прозата на Георги Тенев ни изправя пред сюрреалистично огледало, в което се отразяват българските ... |
|
|
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето. Юлски разкази е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О'Хенри, Хемингуей... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
