Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
|
Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи. ... Д-р Мая Василева е възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 2016 г. е преподавател в Катедра Комуникация и аудиовизуална продукция. Разработва лекционни курсове и упражнения по дисциплините Телевизионно новинарство, Продуцентство на телевизионни комерсиални формати, Работа с факти и данни в цифрова среда и Управление на продуцентски проекти. Формира умения на изследовател и преподавател от паралелно придобиван на профилираното обучение по телевизионна журналистика практически и управленски опит в ... |
|
Битката се ожесточава. ... |
|
Второ, допълнено и разширено издание. ... В сърцевината на тази книга са две исторически събития - Голямата война (темата на Приложението) и нейният Парижки мир (предметът на основния текст), които се превръщат в свързаността си (както показва и неотделимостта им в книжното тяло) в загадката, която и след сто години, според авторката вълнува и надхвърля поколения, протягайки се върху бъдещето ни. Факти и обстоятелства, които се тематизират и проблематизират във въведението на настоящата книга, което поставя в центъра си протестите срещу Паметника на Франция, в центъра на Белград, за да изследва как "те след 1999 г. ... |
|
В издадената през 2003 г. "Постдемокрация" Крауч твърди, че зад фасадата на силни институции в много от развитите общества демокрацията бива изпразвана от съдържание, при което главните ѝ мероприятия се превръщат в кухи ритуали, тъй като властта все повече преминава в ръцете на елитарни кръгове от богатите делови среди и към една все по-изолирана класа. В много отношения провокиращият аргумент на Крауч бе потвърден от събитията в последно време, които обаче разкриха някои слабости на първоначалната му теза и показаха, че положението днес е дори по-лошо. Глобалната финансова дерегулация, която бе най- ... |
|
Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас? Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали "обикновените" или "необикновено овластените", ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?" ... |
|
Рецензирана от Нир Ран (Израел), редактирана от Сет Грийн (САЩ). Съвременната глобална реалност изисква ново разбиране на пресечната точка на сигурността, лидерството и креативността. Тези области вече не трябва да се разглеждат като отделни направления, управлявани от специалисти с тесни сфери на експертни познания. Те трябва да се третират като изключително важна интегрирана система. Тази книга е посветена на науката за сигурността и нейното управление, изучаването на заплахите и рисковете, както и на методите за тяхното откриване, възпиране и смекчаване. Тя обхваща също креативността като фактор за успешното ... |
|
Настоящата книга е свързана по насоченост с книгата "Концептуален поглед към четвърта българска държава". Тя касае новата българска държавност. ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
Въпроси на теорията и историята. ... В книгата се разглеждат както класическите, така и модерните теории за появата на държавата, а също и историческата типология и развитието на държавата във времето. На практика, книгата проследява историята на институцията "държава" от Древността до Модерната епоха. ... |
|
Ментализирането е непрекъснато развиваща се човешка способност. Да се ментализира означава едновременно да се мисли и да се преживява наситено и емоционално всеки момент от срещата с другите хора или със собствените ни вълнения и спомени. С известна условност може да се приеме, че всеки човек, подобно на мъдрата богиня-воин Атина, се ражда от главата на родителите си. Да бъдеш отглеждан и мислен като чувстващо, мислещо и неповторимо човешко същество, е начинът, правещ възможно пълното разгръщане на емоционалния и когнитивния капацитет. Камелия Ханчева е доктор по психология и преподавател в Софийския университет "Св. ... |
|
Среща между историята и политиката. Книгата ни дава възможност да разберем особения характер на днешната РСМ, който предопределя тамошните вътрешнополитически обрати и последователността в усилията на нейната политическа класа да не допусне сближение с България. Причина за това е доктрината на македонизма - идеологическата ос на държавната политика на Скопие. Ефектите от всеобхватността на нейното действие в живота на младата ни съседка изпъкват и като доказателство за последиците от целенасочената употреба на историята от политиката. Изследването на Ангел Димитров ни помага да разберем не само исторически обремененото ... |