Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Разказите, събрани в сборника Ръж, открояват Ангел Каралийчев като талантлив художник в българската литература. В сборника са събрани петдесет от най-добрите разкази на Каралийчев, между които Росенския мост, Вихрушка, Най-милото му, Гробът го вика, Лъжовен свят, Дядо Божиловата надежда; приказките Житената питка, Ощърбеният месец, Новогодишна приказка и други., както и части от известното на много поколения деца Тошко Африкански. Всеки том от поредицата Българска класика е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, ... |
|
"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред. Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”....Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
В средата на 19 век свещеник от Бавария заминава с нежелание на религиозна мисия в дивата пустош на Канада. Той е запленен от канадската долина, в която са се заселили германците, и решава да построи на това място голяма каменна църква. Съдбата го среща с мелничаря Йозеф Бекер, който е изкусен майстор дърворезбар. Когато отецът му поръчва да извае разпятие и статуя на Светата Дева, Йозеф си помисля, че идването му в дивата канадска пустош не е случайно, а е обвързано с грандиозен Божествен замисъл. Години по-късно внучката му Клара изгубва любимия си, заминал като доброволец в Първата световна война. Младата жена е ... |
|
Нищо и никакъв на пръв поглед пергамент, малко по-голям от разгъната длан, хвърля в смут висшите служители на християнската църква, а наследницата на въпросното съкровище (защото тайната, която пергаментът съдържа, струва повече от товар злато) се превръща в играчка на съдбата - и не само. Ще съумее ли тя да мине през лабиринта от изпитания, клопки и заплахи и не само да опази документите, но в крайна сметка да намери подходящия човек, комуто да ги предаде? Струва си да проследим интригите - все пак става дума за препис от грамота на император Константин, връчена на папа Силвестър. Какво пише в нея ли?... Нещо, което ... |
|
Впечатляващ с обхвата, размаха, житейската мъдрост и новаторството си роман... Париж, една седмица от месец май, горещина като в разгара на лятото. От понеделник до събота в квартала около черквата Сен Сюлпис, заради една сватба и едно погребение, героите на романа се разминават, сблъскват, обичат, разделят, някои увенчават с успех намеренията си, други виждат как рухва и последната им надежда... В последователно наслагващи се повествователни пластове авторът изследва удивително преплетените им съдби върху фината основа на една жизнерадостна и същевременно дълбока рефлексия за любовта и изкуството. Критиците наричат ... |
|
Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! И е безкрайно щастлив, когато в един бар някакъв посетител се оказва негов почитател и му цитира "тоалетните" писания. Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корумпирания си шеф...Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя. Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го ... |
|
Кой може да се заинтересува от един обикновен пастир, който не е богат? Колко пари може да се поискат от такъв човек, за да му върнат отвлечения син жив и здрав? Звучи нелепо точно той да стане жертва на похищение, но това се случва. Пастирът трябва да напрегне всичките си усилия, за да помогне на сина си. В процеса на издирване на един телефонен номер той трябва да вложи опита и познанията си, да устои на напрежението, за достигне накрая до потресаващата истина. Една история за ценностите, които имаме. Една драма за изкушенията, които трябва да преодолеем, ако не искаме да им се покорим. ... |